Анета Василева за "наритването" на сгради днес

24 февруари 2025, 10:11 часа • 836 прочитания

Анета Василева е архитект, архитектурен историк, критик и публицист. Тя е доктор по история и теория на архитектурата с фокус върху архитектурата от втората половина на ХХ век и доцент в Катедра "История и теория на архитектурата" в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в София, както и сътрудник в международния европейски проект ATRIUM (Architecture of Totalitarian Regimes of the XXth Century in Urban Management), участник в трансевропейския изследователски проект "Competition Culture in Europe" и в "План за опазване и управление на паметника Бузлуджа", иницииран от Getty Foundation и Deutsches Nationalkomitee von ICOMOS. Анета Василева е и автор на книгата KICKED A BUILDING LATELY?*, чието наименование в буквален превод дава и заглавието на настоящото интервю.

Интервю

Преди няколко седмици срещнах човек, когото ми се струваше, че познавам. На него изглежда също така му се стори и в така възникналия разговор стигнахме до извода, че сме се виждали многократно по повод Ваши лекции. Тези събития ние тогава определихме като "култови", Вие знаете ли за този техен статус в очите на публиката (и как си го обяснявате)?

Още: Визия за Зелена София - възможно ли е столицата да подобри екологичните си показатели

Боже мой, не, не знаех. Но честно казано винаги съм смятала, че архитектурата не трябва да говори само на себе си именно защото всички живеем в градове и сгради, ходим по улици и потребяваме застроена среда и е важно да я разбираме и да знаем повече за нея. Та аз винаги съм се опитала да превеждам и разказвам архитектурата на разбираем език, включително за неархитекти. Може би това би свършило работа като обяснение?

Момент от дискусията "Град и критика”, състояла се в студио Прожектиране / УАСГ, Снимка: Жени Дечева

Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!

Серията от дискусии, представящи книгата Ви "Kicked a Building Lately" започна с темата "Град и критика" на 20 февруари, на 25 февруари предстои разговор, свързан с медиите и критиката, а на 19 март се слага отворен финал с разговор за култура и критика. В анонсите сама задавате въпроса "Защо ни е критика изобщо?", какъв е най-краткият отговор, който можете да дадете на това питане?

Още: Зелена и здравословна столица: Връзката между архитектура и екология в развитието на София

Много е трудно с кратък отговор на този въпрос, защото рефренът "Няма критика, медиите са в криза, критиката умря" се повтаря регулярно и през последните години отеква още по-отчетливо. Не се наемам да отговоря за всички полета, обект на оперативната критика, но за архитектурата мога убедено да кажа, че силната архитектура критика със сигурност би довела до по-добра съвременна архитектура и до по-добри градове за живеене.

Програма на дискусиите, графичен дизайн: Виктория Стайкова и Христо Христов

Как "тотално субективното и далеч не изчерпателно" говорене и писане за архитектура, както Вие сама определяте работата си, отеква в обществото? Краткото, бързо и достъпно писане какъв вид четене предполага?

Още: Еднакви цветове на сградите въвеждат в Рудозем

Писането е продукт на времето ни. Кратко писане – кратко четене, но не само. Книгата всъщност проследява трите типа писане за архитектура за масова публика през последните две десетилетия. Краткото, бързо и достъпно писане беше епохата на блоговете и Web 2.0, но тук също са и успоредно съществуващите бавно дълго и елитарно писане в традиционна медия за култура (например вестник "Култура") и опитът за правене на архитектурна критика за всички в по-масова онлайн медия. А това са май поне три типа четене.

Заглавието на книгата Ви е на английски език и съдържа намек (*) за последващо обяснение - какво е то? Подзаглавието също предизвиква интерес - по какъв начин най-общо дигиталната революция всъщност се отнася към архитектурната критика?

Завърших тази книга в Щатите, през есента на 2023 г., където всъщност се заражда силната архитектурна критика през първите десетилетия след Втората световна война. И тази книга дължи много на американските критици и особено на Ейда Луис Хъкстабъл, която е първият архитектурен критик на щат в стандартна медия и поддържа колонката за архитектурна критика в New York Times от 1963 г. до 1982 г. Kicked a Building Lately e заглавие на нейна книга, от 1976 г., събрала нейни статии, писани във вестника от края на 60-те. А моят въпрос и заигравка с тази книга 50 години по-късно е как "наритваме" сгради днес, в една тотално различна медийна среда, когато златните години на големия Критик в голямата Медия, която стига до голямата Публика вече отдавна са отминали.

Още: Община Бургас спасява частни старовремски къщи

Корица и вътрешни страници от книгата на Анета Василева, графичен дизайн: Виктория Стайкова и Христо Христов

Преминавайки от бунт към търсене на алтернативи в работата си като архитектурен критик – в кои случаи намирате такива и има ли изключения?

Не е случайно, че кръгът е водещият елемент в целия графичен дизайн на книгата и има толкова много незатворени кръгове даже на корицата. Оказа се, че книгата прави на пръв поглед абсурден, но пълен кръг, наслагвайки стандартни и дигитални медии и обратно. Докато архитектурната критика по света се дигитализира рязко и критиците пишат от вестници в блогове и в Tumblr, YouTube и Instagram акаунти, аз започнах да пиша първо в "алтернативна" медия (блог, преди повече от 15 години), за да стигна до редовна колонка в "Култура", а след това обратно да мина в онлайн медия ("Тоест").

Кои са читателите, до които бихте искала да стигне книгата Ви и каква нова публика бихте желала да поканите и видите в рамките на предстоящите събития, свързани с представянето ѝ?

Още: Почина архитектът, ръководил строежа на Саграда Фамилия в Барселона

Този отговор не се уморявам да го повтарям. Голямата ми, почти невъзможна цел е да се опитам да пробия балоните и да смеся публиките. Да накарам архитекти да дойдат да слушат и за медии, културолози и интелектуалци да се интересуват от град и т.н. И ако може – всички да се интересуват от дизайн.