Повече от сто години е известно, че всички явления във физиката не могат да бъдат обяснени с единна теория. В света на масивните обекти управлява класическата механика и Теорията на относителността на Айнщайн, докато микроскопичните обекти, като елементарните частици, се подчиняват на законите на квантовата механика.
Този разкол в науката вълнува отдавна учените и те не спират да се опитват да формулират т.нар. Теория на всичкото, за да отворят портите към света на Новата физика.
Предишните опити да се примири класическата механика с квантовата се свеждаха до създаването на различни математически структури. Една от най-старите интерпретации представя класическия свят като следствие от съществуването на множествени квантови светове.
Този теоретичен подход за няколко, едновременно съществуващи свята, е известен като интерпретация на паралелните светове е бил описан през 1950 година от американския учен Хю Евърет.
За разлика от хипотезата на Евърет, който пише, че множествените светове не се докосват по никакъв начин и не контактуват един с друг, според Уайзман и колегите му съществуващите класически светове се намират в контакт един с друг и непрекъснато взаимодействат по между си.
Сам по себе си всеки свят се подчинява на законите на класическата нютонова физика, но взаимодействието между тези светове пораждат явления, които физиците обикновено приписват на квантовия свят.
Тези взаимодействия учените се опитаха да опишат математически. Например, в квантовата физика съществува явление, наречено ефект на тунела: частица с квантови свойства, напр. фотон, преминава през енергийна бариера, при това собствената ѝ енергия се оказва по-малка от енергията на бариерата, която тя трябва да преодолее. Класическата механика не може да обясни това явление, но в квантовия свят то се среща често.
Уайзман казва, че според неговия сценарий, когато два класически светове се приближават към енергийна бариера от различни страни, то единия от тях ще засилва скоростта, а другия ще отскочи назад. По този начин движещият се свят ще премине през, сякаш непреодолима бариера и отстрани това ще изглежда като квантово тунелиране на частицата.
„Ние не сме успели да отговорим на всички загадки на квантовия и класическия свят, но твърдим, че някои квантови явления могат да бъдат обяснени с взаимодействието между множествените класически светове.”, казва Уайзман пред сп. Physical Review X.
Екипът на Уайзман планира да привлече към изследването си и други теоретици, за да изяснят какви условия и сили са необходими за осъществяването на контакт между множествените светове. По-късно на тях им предстои да измислят експеримент, който би могъл да потвърди верността на подхода им на практика.
