Работата на човешкото тяло се регулира от различни ритми – „часовници“, сред които има например циркадни ритми – вътрешен ритъм с период от около 24 часа, познат ни като цикъл „сън-бодърстване“. За да бъдат полезни тези часовници, те трябва да бъдат синхронизирани с външния свят: например циркадният ритъм зависи от светлинната информация. Освен 24-часовите циркадни ритми има и други биологични ритми, чиято работа също зависи от външни фактори.
Учени от Йейлския университет са проучили работата на един такъв биологичен часовник, наречен GrimAge, който може да се използва за оценка на биологичната възраст на човек чрез проследяване на химичните промени в ДНК, които настъпват с възрастта на човек. Те се запитали: Как хроничният стрес може да повлияе на работата на този часовник?
Известно е, че хроничният стрес увеличава риска от сърдечносъдови заболявания, зависимости, разстройства на настроението и дори посттравматично стресово разстройство. Има ли тогава възможност например да се забави работата на биологичния часовник и по този начин да се удължи периодът на добро здраве?
За да намерят отговора на този въпрос, учените поканили 444 души на възраст от 19 до 50 години да участват в изследване. Всеки от тях дал кръв за анализ за определяне както на свързани с възрастта химически промени, които влияят на работата на часовника GrimAge, така и на други маркери за оценка на цялостното здраве. Участниците също попълнили въпросници, където тяхното ниво на стрес и психическа стабилност били определени чрез самооценка.
Резултатите от проучването, публикувано в списанието Translational Psychiatry, сочат, че стресът всъщност кара тези часовници да „тиктакат по-бързо“. Дори след като се вземат предвид демографските фактори и поведенческите характеристики като тютюнопушене, индекс на телесна маса, ниво на социално-икономически статус, доходи, тази връзка продължава да се потвърждава.
Освен това участниците, които имали високи нива на хроничен стрес, не само показвали маркери, свързани с по-напреднала биологична възраст, но и други физиологични промени, като инсулинова резистентност.
Въпреки това, както отбелязват учените, този ефект може да бъде смекчен, като се научите да регулирате емоционалното си състояние и увеличите самоконтрола. Участниците с висок резултат по тези два показателя имали по-малко промени, свързани с хроничния стрес.
