През 1845 г. експедиция отплава от бреговете на Англия под командването на сър Джон Франклин, морски офицер и изследовател на Арктика. Всичките ѝ участници загиват, а двата им кораба изчезват. Телата на моряците са търсени през цялата втора половина на XIX век и значителна част от ХХ век, а корабите са открити едва през XXI век – и от тях продължават да се вадят артефакти.
Сър Джон Франклин Неизвестен автор / Public Domain
Опитите на европейците да намерят северен път от Европа към Азия са на много векове. Въпреки че търсенето на нови земи и нови знания често се обявява като цел на арктическите експедиции, всички се интересуват от печалби: необходим бил бърз и удобен търговски път.
И това не е само Северният морски път, но и такъв, който минава през Канадския арктичен архипелаг – Северозападен проход. Той е изследван не по-малко от Северния морски път и до началото на XIX век остава последната неизследвана част от прохода, лежаща между Тихия и Атлантическия океан.
Корабите на експедицията на Франклин около 1845 г. в търсене на Северозападния проход Неизвестен автор / Public Domain
Именно през тази част от пътя трябва да премине експедицията, водена от Джон Франклин, който освен военноморска служба има и три арктически пътешествия. Той, заедно със 105 моряци и 24 офицери, тръгва на два преустроени бойни кораба – „Еребус“ (с товароподемност 372 тона) и „Терор“ (с товароносимост 325 тона). Последно са видени през август 1845 г. в Бафиново море.
През следващите десетилетия следи от експедицията са търсени първо от спасители, а след това от археолози. Днес си представяме тези събития така. През юни 1847 г. Джон Франклин умира и капитанът на „Терор“ Френсис Крозиър поема командването. До този момент корабите вече са сковани от ледовете и през пролетта на 1848 г. Крозиър нарежда на екипажите да слязат от тях.
Крозиър планира да стигне до колонистите, но екипажът е изтощен, хората страдат от глад и болести. Никой от експедицията не оцелява. Но докато в бъдеще все пак се откриват следите от хората, то е неизвестно къде са отишли корабите. Едва през 2014 г. водолази от правителствената институция „Паркове Канада“ откриват „Еребус“ в залива на кралица Мод, а малко по-късно – и „Терор“. Започва работата на подводните археолози.
Тази година те са работили само върху „Еребус“, тъй като според специалистите той е в по-тревожно състояние. През изминалия сезон от него са извадени 275 артефакта.
Една от най-интересните находки е подвързан с кожа том. В корицата било втъкнато перо, сякаш е е дневник или счетоводна книга, затворена за известно време, за да може по-късно писането да продължи. Книгата е намерена в килера на стюарда, което означава, че може да е всичко: списък на хранителни стоки, спално бельо и други подобни. Но може да е и личен дневник.
Като цяло значителна част от находките от тази година са извадени от килера на стюарда. Това са чинии, прибори за хранене, блюда за сервиране, контейнери за съхранение на храна.
„Еребус“ и „Терор“ в Нова Зеландия, август 1841 г. James Wilson Carmichael / Public Domain
Освен това водолазите са изследвали няколко офицерски каюти. Там са открити лейтенантски еполети все още в калъф, стъкла от нечии очила и др. Според археолозите екипажът, напускайки „Еребус“, го е оставил в идеален ред: вратите и сандъците – затворени, предметите – по местата си.
Може би най-ценната находка за сезона е зелена кутия, намерена в кабината на втори лейтенант Хенри Томас Дундас ле Весконте, на когото Франклин е възложил съставянето на картите. Това, което първоначално е сбъркано с книга, се оказва комплект от професионални чертожни инструменти на корабен офицер. Както си спомняме, експедицията трябва да проучи и картографира Северозападния проход.
Модел на „Еребус“, хванат в капан в леда. Kerry Raymond / CC BY 4.0
Освен чертожния комплект в същата каюта е открит и лист хартия, запечатан във водоустойчива опаковка. Археолозите предполагат, че са открили една от картите, съставени от втория лейтенант. Доколко това предположение е вярно, ще можем да разберем, след като артефактите бъдат изследвани в лаборатории.
Миналата година генетиците успяха да потвърдят самоличността на един от членовете на загиналата експедиция на сър Джон Франклин. Сравнение на ДНК от човешки останки от остров Крал Уилям и предполагаеми потомци на членовете на екипажа разкри, че изследваните кости принадлежат на мичмана Джон Грегъри, който е служил като инженер на „Еребус“.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Човешките предци плавали по Средиземно море преди 450 000 години
