В Древна Спарта партените се появяват като уникална група, родена от спартански жени, които са имали незаконни връзки с мъже извън Спарта. Тяхното съществуване отразявало пресечната точка на социална, политическа и военна динамика, предлагайки рядък поглед към сложността на спартанското общество. Партените се появяват по време на Първата месенска война (ок. 743 – 724 г. пр.н.е.) – продължителен конфликт между Спарта и съседния регион Месения.
История на партените, незаконните деца на Спарта
Населението на Спарта никога не е било голямо и това е било постоянна заплаха за спартанците, които са се нуждаели от много потомци – особено воини – за да осигурят господството си над периоикои (свободни жители, които не са граждани) и илоти (поробени хора), както и за да запазят статута си на военна сила в Древна Гърция.
Още: В търсене на изгубеното наследство на Александър Македонски: разкопки на Омирови герои
По време на Първата месенска война много спартански мъже загубили живота си в битка. Междувременно в града не се раждали деца, тъй като липсвали плодовити мъже. Рискът от свиване на населението бил значителен по онова време и изглежда, че по решение на Сената те са наредили на спартанските жени и вдовици, които не били се омъжили, да имат сексуални отношения с периоикои (а според някои източници – и с илотите), за да създадат потомство.
T8612 / CC BY-SA 4.0
Спартанските деца, родени от тези съюзи, наистина били незаконни, но въпреки това били деца, заченати с указ на Сената. Те не смятали спартанските жени за изгубили честта си. От тях се изисквало да се подчиняват на Сената за доброто на града. Поради тази причина се смятало, че тези жени са „останали девици“ в символичен смисъл. Техните деца били наричани Partheniai, което означава „деца на девици“, пише Greek Reporter.
Още: Археолози откриха убежище, в което хората преживели падението на микенската цивилизация
Спартанските майки по-късно се женят както обикновено и раждат законни спартански деца, което допълнително затвърждава уникалната роля, която партените играят в историята на Спарта.
Роля в спартанското общество
Партените заемали гранична позиция в спартанската социална йерархия. Те не били роби като илотите, нито се радвали на статут на пълноправни граждани. Изключването от политически права и спартанският военен елит предизвикали недоволство сред партените, особено след като имали спартанско потекло, но им били отказани пълни права.
Недоволството достигнало точката на кипене след края на войната, тъй като партените се почувствали предадени и изоставени от спартанската държава. Историческите разкази сочат, че те са се превърнали в дестабилизираща сила в спартанското общество, което довело до напрежение във вече стратифицираната социална система.
Основаването на град Тарас (Тарент)
Спарта свиква партените и официално ги изпраща да създадат колония в Южна Италия, като назначават един от тях, Фалант, за лидер.
Още: Защо древни гърци и римляни са яли легнали на лявата си страна
Антична карта на класическия град Спарта (базирана на древни източници, а не на археология). Jean-Denis Barbié du Bocage / Jean-Baptiste-Henri Delahaye / Public Domain
Така Спарта е освободена от бурните претенденти без конфликт или кръвопролития. Партените заминават за Южна Италия през 706 г. пр.н.е. и основават Тарас (днес грат Таранто). Тарас ще стане една от най-важните колонии във Магна Греция.
Тарас се превръща в голяма колония със силно културно, икономическо и военно присъствие. До 500 г. пр.н.е. той е един от най-големите градове по това време с население от 300 000 души. Там са родени известни философи, пълководци, писатели и атлети, като Архит, Аристоксен и Ливий Андроник.
През римско време градът запазва своя чар. Поетът Хораций в една от своите оди изразява желание да се оттегли там на стари години. Той го описва като място, където пролетта трае дълго, зимата е мека и земята дава изобилно своите щедрости.
Още: Опровергаха думите на Плутарх, че в Древна Спарта децата са хвърляни в пропаст
Тарас се превръща в една от най-успешните гръцки колонии в Западното Средиземноморие, известна със своята военноморска мощ, жизнена икономика и културни постижения. Днес той е един от най-големите континентални градове в Южна Италия, дом на леярни за стомана и желязо, химически заводи, петролни рафинерии, корабостроителници и фабрики за преработка на храна.
Фалант кръщава колонията на сина си Херакъл Тарант. От това име произлизат танцът тарантела и паякът тарантула.
Така някогашните презрени и отхвърлени партени, незаконните деца на Спарта, дали на човечеството прочут и исторически град. Тарас продължава да процъфтява след 2700 години.
