Сцената е измамно проста. Два възела лежат пред вас, техните примки и заплитания са познати на всеки, който някога е завързвал връзка на обувка или закрепвал лодка. Единият възел е по-надежден и здрав. А другият? Коварен трик, готов да се разплете и при най-малкото напрежение. Но можете ли да кажете кой кой е? Според ново изследване повечето хора не могат.
Силата на възлите
В едно проучване Шолей Крум и Чаз Файърстоун от университета „Джон Хопкинс“ разкриват объркващо сляпо петно в човешката интуиция: нашата неспособност да преценим силата на възлите.
Още: Защо хората смятат, че са прави, дори когато грешат
Въпреки възлите, които са вплетени в тъканта на ежедневния ни живот, умовете ни се спъват, когато са натоварени да предскажат кои ще издържат и кои ще се изплъзнат.
„Хората са много слаби в това“, казва Файърстоун, изследовател, който от години изучава човешкото възприятие. „Човечеството използва възли от хиляди години. И все пак можете да покажете на хората реални снимки на възли и да ги помолите за някаква преценка за това как ще се държи възелът, а те нямат представа.“
Заплетеният проблем на интуитивната физика
Интуитивната физика е ежедневната умствена способност да предсказваме как ще се държат нещата – като например да знаем, че наклонена чаша ще се разлее или че куп блокове ще се съборят, ако бъдат бутнати.
Още: Учени откриха как се формира репутацията
В продължение на десетилетия психолозите се удивляват както на силните страни, така и на недостатъците на това умение. Докато ранните изследвания подчертават явни грешки – хората често предричат, че топка, изпусната от самолет, ще падне право надолу, вместо по извита траектория – по-нови проучвания показват, че ние сме изключително умели в преценката на физически сцени, особено когато сценариите са реалистични.
В повечето случаи нашата интуитивна физика е доста добра. Знаем какво се случва, когато съборим кула от блокове или налеем вода в чаша. Но това ново изследване разкрива ново и странно изключение: възли.
Идеята за изследването е на Крум, доктор по философия в лабораторията на Файърстоун. Страстен бродировач, Крум веднъж погледнал разхвърляния възел от конци на гърба на собствената си ръкоделие и не можал да го разбере. Объркването довело до хипотеза: Възможно ли е възлите да представляват уникална слабост в нашето интуитивно разбиране на физиката?
Още: Емоциите имат срок на годност: тъгата трае 240 пъти по-дълго от срама
Нищо общо
За да тестват това, Крум и Файърстоун проектирали серия от пет експеримента. Те представили на участниците чифтове възли и ги подканили да изберат по-здравия. Възлите изглеждали подобни, но били с различна здравина. Например единият бил рифовият възел – сред най-здравите основни възли. На противоположния край бил подходящо нареченият „скръбен възел“, който може да се разплете само с леко дръпване. Работили и с бабин възел и т.нар. възел на крадеца.
Участниците постоянно избирали грешен възел, вярвайки, че най-слабите възли са най-силните. А на малцината, които отговорили правилно, разсъжденията им не били правилни. Те се фокусирали върху визуални характеристики, които нямали нищо общо с действителната сила на възела.
Изследователите дори се опитали да улеснят задачата. Те показали на участниците видеоклипове на възлите, както и диаграми на връзването на всеки възел. Но независимо от подхода, преценките на хората не се подобрили.
Още: Болката не ги учи. Плашеща черта на психопатите и последствията от нея
„Опитахме се да дадем на хората възможно най-добрия шанс – казва Крум. – Изобщо не помогна.“
Универсална мъртва точка
Възлите са древни инструменти, появяващи се в произведения на изкуството от Древен Египет, Гърция и Китай. Доказателствата сочат, че хората са връзвали възли още преди да впрегнат огъня или да изобретят колелото. Смята се, че неандерталците също са правили въжета.
И възлите имат значение. Разликата между сигурен и ненадежден възел може да означава успеха или неуспеха в изкачване, безопасността на лодка или сигурността на товар.
Изводите на изследването оспорват идеята, че цялата интуитивна физика може да бъде обяснена чрез умствена „симулационна машина“ с общо предназначение – модел на света, който използваме, за да прогнозираме физически резултати. Този „двигател“ работи изненадващо добре за много сценарии, като например предсказване на падане на кула от блокове. Но изглежда, че възлите го свързват накъсо.
още: Утрото наистина е по-мъдро от вечерта, потвърдиха учени
Изглежда, светът е заплетен
Едно възможно обяснение е, че мозъците ни са по-подходящи за разсъждения върху твърди предмети – блокове, топки, греди – отколкото за меки и гъвкави като въжета и струни. Може би нашите умствени модели дават приоритет на скоростта и ефективността пред перфектната точност, превръщайки възлите в твърде далечен мост за нашата интуитивна физика.
Може ли опитът да промени нещата? В края на краищата моряците и катерачите ежедневно разчитат на знанията си за възлите.
Ако опитът помага, това предполага, че възлите са наистина неинтуитивни, но това е нещо, за което трябва да отговори друго изследване. Засега настоящото проучване ни оставя с тревожно осъзнаване: светът е по-заплетен, отколкото си мислим.
„Това е хубав казус за това колко отворени въпроси все още остават в способността ни да разсъждаваме за околната среда“, казва Крум.
Мислите ли, че можете да се справите по-добре? Направете същите тестове, които участниците в изследването са направили на уебсайта на изследването.
Изводите са публикувани в списание Open Mind.
