Италиански археолози откриха в Египет останки от жертви на епидемия, която била толкова ужасна, че древният писател я посочил като предвестник на края на света.
Още: Археолози откриха мистериозен древен под от кости в Нидерландия
Още: Трансплантирали са свински бъбрек на жена в САЩ
Италианската археологическа експедиция открила в Египет човешки останки, покрити с дебел слой вар (тя се използвала като дезинфекционно средство). Изследователите изследвали три пещи, в които се приготвяла варта, и следи от гигантска клада, на която изгаряли жертвите на мора.
Свидетелствата за епидемията са разкрити в погребалния комплекс Харва и Ахименру (Harwa and Akhimenru), който се намирал в околностите на древна Тива (съвременен Луксор), на западния бряг на Нил.
Още: В недрата на Земята има огромни запаси водород – само 2% са достатъчни за стотици години
Още: Сребърен амулет може да пренапише историята на християнството в ранната Римска империя
Фрагменти от керамика, открити в пещите, са датирани към III в. от н.е., когато серия епидемии, сега известни като „Мора на Киприян“, опустошили Римската империя (по това време Египет бил част от империята). Свети Киприян бил епископ на Картаген, който видял в епидемията знак за края на света.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Проучване: Необвързаните жени са по-щастливи от необвързаните мъже
Още: Първи по рода си фрагмент от викингски меч e открит в Нидерландия
Морът, вилнял около 250–271 г. от н.е., е бил много мащабен. Според някои данни само за един ден от епидемията са загинали 5000 души в Рим, пише Франческо Тирадрити, ръководител на експедицията, в сп. „Египетска археология“.
Експедицията на Тирадрити изучавала свидетелства за мора от 1997 до 2012 г. Паметникът, който изследвали археолозите, бил построен през VII в. пр.н.е. за голям управител на име Харва. След смъртта му египтяните постоянно използвали паметника за погребения. Но след като там погребали жертви на мора, паметникът бил изоставен и никога повече не бил използван.
Използването на комплекса „за унищожаване на заразни трупове е закрепило лоша репутация на паметника и го е обрекло на век забвение, докато грабители на гробници не проникнали в комплекса в началото на XIX век”, отбелязва Тирадрити.
Още: Забравените гиганти: Имало ли е наистина исполини в древни времена?
Още: Смъртта не е краят: Математически модел предполага, че клетките могат да бъдат съживени
Киприян Картагенски е оставил ужасно описание на това, което са изпитвали жертвите на мора преди смъртта си, и е вярвал, че морът е предвестник на края на света.
Разбира се, Морът на Киприян не е станал край на света, но силно е отслабил Римската империя. Епидемията погубила двама римски императори – Гостилиан през 251 г. и Клавдий II Готски през 270-а. Широко разпространено е мнението, че Морът на Киприан е ускорил падането на Римската империя.
Останките, открити в Луксор, косвено потвърждават размаха на епидемията. Италианските археолози не са открили никакви свидетелства, че над починалите са извършвани някакви религиозни обреди. „Те (египтяните) трябвало да се избавят от тях (телата), без да губят време“, казва Франческо Тирадрити.
Според съвременни изследователи морът вероятно е бил един от видовете едра шарка или морбили.
Новооткритите останки дават на антрополозите нов материал за изследване, но едва ли ще може от тях да се извлече ДНК, смята археологът. Макар съобщения за ДНК, извлечени от мумии (например на Тутанкамон) да са заемали първите страници на вестниците, Франческо Тирадрити не вярва в резултатите от анализа на толкова древни образци.
„В такива климатични условия като в Египет ДНК напълно се разрушава”, смята ръководителят на италианската експедиция. Най-добри условия за съхраняване на ДНК има в студа, подчертава изследователят.
Откриването на жертви на мора е само една от дейностите на италианската мисия в Египет. Тива е огромен паметник и разкопките на италианските археолози ще предоставят информация за това как тази територия се е променила от VII в. пр.н.е. до наши дни.
Погребалният комплекс Харва и Ахименру – най-големият „частен” паметник на Египет, се изследва от 1995 г. Той се смята за един от ключовите паметници за изучаване на изкуството на Египет от периода на „фараонския Ренесанс” – последния самостоятелен разцвет на египетската цивилизация. Този период е продължил от началото на VII до средата на VI век пр.н.е.
Още интересни материали можете да прочетете на megavselena.com
