Британски антрополози са открили възможно обяснение на измирането на неандерталците. Според изследване, публикувано в изданието American Journal of Physical Anthropology, миграцията на съвременните хора от Африка в Европа е довела до разпространението на смъртоносни за северните хоминиди заболявания.
Учените са изследвали ДНК, изолирана от костите на алтайски неандерталци и Денисовия човек, и са открили, че в техния геном се срещат области, отговори за устойчивостта към евразийски заболявания. При това, за разлика от своите северни роднини, Homo sapiens са притежавали имунитет към африкански вируси.
Получените резултати свидетелстват, че когато предците на съвременния човек са се кръстосвали с неандерталци, те неволно са им предавали възприемчивост към такива болести като туберкулоза, язва, херпес или зараза с тении. Това може да е отслабило силно ловците-събирачи, каквито са се явявали неандерталците, намалявайки шансовете им за намиране на храна и довели до тяхното измиране.
Според учените мигриращите от Африка хора са били резервоари за тропически болести, но неандерталците не са споделили същата съдба, както коренното население на Америка, когато европейците са занесли в Новия свят едра шарка, чума и холера. Вероятно отделни групи Homo neanderthalensis са се оказали по-уязвими към определени заболявания.
Освен това, кръстосвайки се с неандерталците, хората са получили от тях генетични компоненти, надаряващи ги с имунитет към евразийски заболявания. Но засега остава неизвестно защо неандерталците са се оказали по-уязвими към африканските инфекции, отколкото хората към европейските.
Изследователите са успели също да извлекат останки от ДНК, принадлежаща на древни патогени. Оказало се, че много съвременни инфекциозни болести имат преднеолитичен произход. По-рано се смяташе, че инфекциозните болести са се появили при развитието на селското стопанство, но сега става ясно, че те са се развивали съвместно с хората в продължение на хиляди и милиони години – дълго преди появата на първите агрокултури.
Учените подчертават, че традиционните представи за получаваните от хората инфекции от домашния добитък се заменят от доказателства за обратната картина – че човекът е предал на животните своите болести.
