Изследователи описаха как нежното докосване до кожата предизвиква нежни чувства. За разлика от други тактилни импулси, тези вървят по бавен път. Освен това станало известно защо аутистите не усещат ласките.
Осезанието е дадено на човека както за полза, така и за удоволствие. Първо, това е още един канал за възприятие на света, който позволява да се ориентираме в него. Тактилното чувство ни е необходимо, за да изпълняваме точни движения – опитайте да шофирате кола, ако не усещате волана.
Осезанието осигурява обратна връзка за контрола на движенията.
Но има и друга роля на осезанието. Нежните докосвания до кожата, погалването, ласките, прегръдките доставят удоволствие на повечето от нас. За влюбените двойки това е например сексуално удоволствие, макар далеч невинаги да става дума именно за възбуда, възникваща при въздействие върху ерогенните зони. Прегръдката успокоява, дарява на партньора чувство за защитеност и любов.
Сексуалните отношения са разновидност на социалните усещания. Точно същите емоции изпитва детето, когато е прегръщано или го галят по главата.
Такова удоволствие получават и други бозайници, достатъчно е да погледаме маймуните в зоопарка, които прекарват много време да се чешат и пощят взаимно, което на биологичен език се нарича груминг. Това е важна част от комуникацията при обществените животни.
Изследователи от университета „Джон Мур“ в Ливърпул решили да се задълбаят в механизмите за получаване на удоволствие от телесния контакт. Статията на учените е публикувана в сп. Neuron.
Тактилният осезателен орган – това са многобройни разположени в кожата рецептори, реагиращи на дразнение и предаващи го в главния мозък. Но тези рецептори и канали за предаване се различават.
Учените говорят за две системи на осезание, изпълняващи различни роли. Първата система предизвиква усещане (sensing), втората – чувство (feeling). Физиологически и едното, и другото се осигуряват от импулси, които преминават по различни нерви.
Нежните докосвания пускат импулси, които преминават по бавни нерви – това са „голи“ аксони, без миелинова обвивка, и се наричат С-тактилни влакна.
За първата система скоростта на провеждане на сигнал има огромно значение. Нейната задача е да улови и разпознае външния стимул, за да вземе решение за едно или друго поведение. С тази цел най-добре се справя повърхността на кожата на ръцете, особено на пръстите, където механорецепторите са разположени особено плътно. Тази система възприема натиск, плъзгане, вибрация, разпознава текстурата на обекта.
Втората система, която инервира цялата кожа, днес е изучена много по-зле от първата.
Скоростта за нея не е критична, затова с провеждането на тези импулси се справят и неизолирани (немиелинизирани) С-тактилни влакна. Рецепторите от тази система реагират на нежни докосвания, които предизвикват удоволствие, а тяхната степен зависи от интензивността на въздействие. Пикът на удоволствие е по средата.
Биолозите са изяснили, че импулсите от нежните докосвания отиват както в соматосензорната кора на мозъка, така и в областите, свързани с емоциите. При това невроните от кората снижават своята активност, което се изразява в това, че кората отслабва своя контрол над чувствата и поведението. А в емоционалните зони възниква възбуда, особено в областите на т.нар. островче (insula) и в орбитофронталната кора.
Изследователите открили популация нервни влакна, които провеждат в мозъка хедонистични импулси, с други думи, открили „каналите на удоволствието“. Това е специфична система, насочена към получаване на удоволствие от контакта „кожа към кожа“. Учените надникнали в биохимията на нежните ласки. В системата на тяхното предаване са въвлечени няколко много важни вещества: ендогенни опиоиди, серотонин и окситоцин.
Важността на телесния контакт за човека е показана в много изследвания. Хората, изпитващи в детството недостиг на майчинска ласка, могат не само да израснат асоциални и невротични, но и да изостанат в интелектуално развитие. Телесният контакт сваля психоемоционалното напрежение, страха и дори болката.
„В нашия свят контактите между хората все повече преминават в социалните мрежи и докосванията изчезват – подчертава първият автор на работата Франсис Макглън. – Ние трябва да осъзнаваме жизнената необходимост от емоционалните връзки, основани на телесен контакт.“
Хората, при които тази система по някакви причини работи зле, изпитват неприятно чувство от докосването.
„Изследвания показаха, че при аутистите е нарушено емоционалното възприятие на докосването – казва проф. Макглън. – Възникна хипотезата, че недоразвитието на тази С-тактилна проводна система лежи в основата на това, че при аутистите няма потребност от социални контакти.“
В бъдещата си работа учените от Ливърпул планират да разработят методи за терапия за аутисти и за „недоласкани“ в детството хора.
