С квалифицирано мнозинство от две трети от всички евродепутати (448 "за", 197 "против" и 48 "въздържал се"), Европейският парламент прие резолюция, с която иска от Европейския съвет да бъде задействан член 7, параграф 1 от Договора за Европейския съюз спрямо Унгария. Причината - съществува очевиден риск от тежко нарушение от страна на Унгария на ценностите, на които се основава Европейският съюз.
По член 7, но съгласно параграф 3, Европейският съвет – с квалифицирано мнозинство от четири пети, може да отнеме правото на глас на страна-членка, която нарушава тежко ценностите, на които се основава ЕС. Параграф 1 е първата стъпка по пътя към такава сурова мярка, каквато никога досега не е налагана в ЕС. Съгласно параграф 1 ЕП иска от Европейския съвет да признае, че съществува сериозен риск от страна на Унгария да наруши ценностите, на които се основава ЕС. Преди обаче Съветът да стори това, той трябва да позволи на Унгария да се защити и може да отправи препоръки към Будапеща, чрез които да се поправи ситуацията. В срок от три месеца конкретните препоръки следва да бъдат изпълнени от Унгария - в противен случай е възможно процедурата да бъде продължена и да се стигне до отнемане на правото на глас на Унгария в Европейския съвет.
Причините за резолюцията
Специално що се отнася до конституционната и избирателната система на Унгария, ЕП посочва, че правомощията на Унгарския конституционен съд са ограничени – например вече пред него не може да се подава индивидуална жалба в обществен интерес. Притеснение е изразено и от правомощията на т.нар. унгарска съдебна полиция – Унгарската национална съдебна служба, която, според Брюксел, ограничава правата на съдиите и адвокатите. ЕП посочва и, че с решение от 16 юли 2015 година Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) прие, че е налице нарушение на правото на справедлив съдебен процес. Нарушенията се дължат на практиката на Унгария систематично да не предоставя гаранции за приключването в разумен срок на делата за установяването на правата и задълженията на гражданите, както и да не предприема мерки, позволяващи на жалбоподателите да претендират обезщетение за прекомерната продължителност на гражданското производство на национално равнище.
Специално внимание ЕП обръща и на факта за липсата на строг механизъм, задължаващ унгарските депутати да подават имуществени декларации, както и за липсата на публично оповестяване на тези декларации.
В критиките се набляга и на практиката на т.нар. "национални консултации" – форма на пряка демокрация, възприета от управлението на Орбан. Според ЕК обаче националната консултация от април 2017 година "Да спрем Брюксел" съдържа обвинения и твърдения, които са фактически неверни или крайно подвеждащи. Унгарското правителство проведе също така консултации под наслов "Миграцията и тероризмът" през май 2015 година, както и срещу предполагаем "план Сорос" през октомври 2017 година. "Тези консултации прокараха паралели между тероризма и миграцията, пораждащи омраза към мигрантите, и бяха насочени по-специално към личността на Джордж Сорос и към Съюза", посочва ЕП.
На преден план е и намерението на унгарската държава да наказва "улесняване на нелегалната имиграция". Това беше урегулирано чрез специален закон, приет на 20 юни, 2018 година. Отделно ЕП обръща внимание и на равенството между половете, като посочва, че в нови учебници все още се съдържат стереотипи по отношение на пола, описващи жените предимно като майки и съпруги, като в някои случаи представят майките като по-малко интелигентни от бащите. От друга страна, се признават усилията на унгарското правителство да засили съвместяването на професионалния и семейния живот чрез въвеждането на щедри разпоредби в системата за подпомагане на семействата и във връзка с образованието и грижите в ранна детска възраст. Според Комитета на ООН по правата на човека Унгарският наказателен кодекс не предоставя пълна защита на жените, жертви на домашно насилие.
По отношение на медийната свобода загрижеността на ЕП касае термина "незаконно медийно съдържание" в унгарското законодателство, оповестяването на журналистическите източници, което беше урегулирано отново чрез закон в посока по-лесно разкриване на такива източници и относно концентрацията на медии в едни и същи ръце. В същата графа е и работата на неправителствени организации (НПО), които се финансират със средства от чужбина – главно по европейски програми. За тях вече има определени ограничения, а в своите заключителни бележки от 5 април 2018 година Комитетът на ООН по правата на човека изрази загриженост, че под претекст за "оцеляването на нацията" и защитата на гражданите и културата, както и чрез твърдения за връзка между работата на НПО и предполагаем международен заговор, определени нови законови текстове в Унгария ще ограничат НПО испособността им да развиват важни дейности в подкрепа на правата на човека и по-специално на правата на бежанците, търсещите убежище лица и мигрантите.
Интересен факт в самата резолюция е припомнянето, че "присъединяването на Унгария беше доброволен акт, произтичащ от националния суверенитет и отразяващ широк консенсус, обхващащ целия политически спектър на Унгария". Припомня се и, че Унгария се възползва от финансиране от Съюза в размер на 4,4% от своя БВП, или повече от половината от публичните инвестиции, но съгласно заключение на ОЛАФ 1/3 от обществените поръчки се печелят от едно и също лице - зетя на Виктор Орбан. За периода 2013 – 2016 година Унгария е номер едно в списъка на ОЛАФ що се отнася до препоръки как правилно да се харчат евросредства. Дадени са и конкретни примери - през 2016 година ОЛАФ приключи разследване на транспортен проект на стойност 1,7 милиарда евро в Унгария, където основните участници бяха няколко международни специализирани строителни фирми. От разследването бяха установени някои много сериозни нередности, както и възможна измама и корупция при изпълнението на проектите. През 2017 година ОЛАФ установи "сериозни нередности" и "конфликт на интереси" по време на разследването си на 35 договора за поръчки във връзка с уличното осветление, възложени на дружество, което по онова време е било контролирано от зетя на унгарския министър-председател. Заради това ОЛАФ поиска Унгария да върне 43,7 млн. евро.
От декември 2010 година по принцип стачките в Унгария са обявени за незаконни, което стана чрез изменение на така наречения "Закон за стачките". Тези промени означават, че стачките по принцип са разрешени в дружества, свързани с правителствената администрация чрез поръчки за обществени услуги. Изменението не важи за професионални групи, които нямат такова право - например полицаи, медицински персонал и ръководители на въздушното движение. Проблемът се корени другаде - главно в процента служители, които трябва да участват в общото гласуване относно стачките, за да придобие той легитимност – до 70%. Тогава решението относно законосъобразността на стачките се взема от съд за трудови спорове, който е изцяло подчинен на държавата. През 2011 година бяха подадени девет заявления за разрешение за провеждане на стачка. В седем случая те бяха отхвърлени, без да бъде посочена причина - две от тях бяха обработени, но вземането на решение се оказа невъзможно.
