Авторът на бюджета е Министерство на финансите и в него са залегнали политики на управляващото мнозинство, подкрепило Росен Желязков за министър-председател. Важно е да има стабилно мнозинство с ясна политическа отговорност, защото в момента отговорност носи Росен Желязков и мнозинството, което го подкрепя. Асен Василев няма никакво отношение към благоразумната политика за публичните финанси и фискална политика. Бюджет 2025 е възможният бюджет, но може да бъде и по-добър.
Това заяви бившият финансов министър Владислав Горанов пред bTV.
Кои пера ще се орежат, за да има за пенсиите?
Още: Владислав Горанов: Ще пишат Асен Василев в учебниците, в мирно време направи революция
Малко над 400 млн. лв. е допълнителният разход, който трябва да направи бюджетът на Държавното обществено осигуряване, за да осигури осъвременяването на пенсиите по така нареченото "швейцарско правило". Това, което може да се направи е чрез оптимизиране на инвестиционната програма и темповете, с които ще се развиват общинските проекти, ще трябва да бъдат забавени. Публичните инвестиции са нещо важно не само за местните политици, но и за хората, добави Горанов.
"Напражение по отношение на общинските проекти има и ще има, като програмата ще се изпълнява в следващите няколко години", подчерта Владислав Горанов. Той добави, че управляващото мнозинство освен, че е крехко, не е склонно на особени движения, за да пререшава движения, свързани с увеличаване на възнагражденията в определени сектор.
Не е коментирана промяна във възнагражденията на заплатите в МВР и в Министерство на отбраната. Въпреки, че в бюджета си ГЕРБ предлагат увеличение на заплатите на служителите в МВР, Министерство на отбраната, ДАНС и ДАТО, Горанов заяви, че не е популизъм, а популизъм изповядвала опозицията в Народното събрание, която критикува бюджета.
Още: Кирил Петков от САЩ: Тръмп има нагласа да затяга прилагането на "Магнитски"
Друга част от бюджета - за замразяването на минималната работна заплата, Горанов увери, че МРЗ не е замразена и ще се увеличава периодично през годините. Той обаче се обяви срещу Кодекса за социално осигуряване и настоя за промяна в него. Владислав Горанов посочи, че приходната част в бюджета е много амбициозна, но крият своите рискове. Всеки ден на министъра на финансите ще му е трудно с рязко увеличение на ангажиментите за разходи, предупреди Горанов финансовият министър Теменужка Петкова.
Горанов още веднъж изтъкна, че има напрежение в приходната част на бюджета и ако се наложи, ще трябва да се съкращава от него. Владислав Горанов определи и като грешка в бюджета да се запази по-ниската ставка на ДДС от 9% за ресторантьорите, а не да се вдигне на 20%. "Аз не защитавам тази мярка, а обяснявам политическите мотиви, че каквото се обещае по време на изборите от лидера на ГЕРБ, се правят", изтъкна бившият финансов министър.
Освен това Горанов обясни, че бюджетът за 2025 година е на управляващото мнозинство и на управляващата конструкция. Горанов е участвал в технически дебати в Съвета за съвместно управление, но не се е бъркал в работата на Министерство на финансите. Бюджетът не е проста техническа работа, а изисква сложности и нюанси, поясни Горанов.
Според него това, което може да направи сега управляващото мнозинство е час по-скоро да замени лева с евро от 1 януари 2026 година. Всички правителства от 1997 година провеждаха благоразумна финансова политика, за разлика от Асен Василев като министър на финансите, критикува Горанов. Политиките на Муравай Радев и на други финансови министри е успешна, но не и политиката на Асен Василев, допълни Владислав Горанов.
Още: Владислав Горанов: Дефицитът в Бюджет 2025 може да е над 6%
Какво ни дава Бюджет 2025?
Бюджетното салдо по КФП за всяка година от прогнозния период 2025-2028 г. е дефицит, вариращ в рамките от 2,2-3,0% от БВП с низходяща тенденция. Това се дължи на осигуряването на разходни политики за 2025 и 2026 г., преобладаващо базирани на решения от 2024 г. със съответните приходни мерки, като за 2027 и 2028 г. дефицитът намалява, съответно до 2,7 и 2,2% от БВП.
В средносрочен план се очаква устойчив номинален ръст на приходите, вкл. на данъчно-осигурителните, като помощите от чужбина след ръст през 2025 г. намаляват леко през следващата година и бележат по-значителен спад през следващите две години, което се дължи на етапите на реализация на програмите, съфинансирани от ЕС, основно по ПВУ.
Още: Владислав Горанов: Непредлагането на бюджет е предпоставка за много по-сериозна криза
В средносрочен план разходите по КФП са в рамките на 40%-то правило по ЗПФ (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране), като варират в диапазона 39,2-40,0% от БВП за периода 2025-2028 г.
Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране през периода 2025-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 59,7 млрд. лв. (27,7% от БВП) през 2025 г., 70,5 млрд. лв. (31,0% от БВП) през 2026 г., 79,5 млрд. лв. (33,5% от БВП) през 2027 г. и 87,0 млрд. лв. (35,2% от БВП) през 2028 г.
Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2025 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. в размер на 4,5 млрд. лв.
През периода 2025-2028 г. данъчната политика ще е ориентирана към постигане на макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план и осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството. Основните цели на данъчната политика за периода отново са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план.
Още: Санкционираният по "Магнитски" Горанов: ГЕРБ няма да подпише декларацията на ПП-ДБ против Пеевски
С цел повишаване на приходите в държавния бюджет са предложени мерки в данъчното законодателство, ефектите от които са взети предвид при прогнозиране на приходите от данъци сред тях са:
Усъвършенстване на фискалния контрол чрез надграждане на информационната система и оптимизиране на анализа на риска.
Предложен е нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия (ТТИ). Мярката е продължение на практиката за балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия. Свързана е с оптимизиране на бюджетните приходи като подобен подход се прилага и към момента в акцизното законодателство с оглед на значителния дял на постъпленията от акциз върху тютюна и тютюневите изделия от общите данъчни приходи в държавния бюджет. В този смисъл мярката е предложена като продължение на наложената вече практика за осигуряване на прозрачност на процесите, предвидимост за бизнеса и стабилност за потребителите. В тази връзка и доколкото с преразглеждането на Директива 2011/64/ЕС на Съвета се очакват значително по-високи изисквания към минималните нива на данъчно облагане посредством въвеждането на поетапно увеличаване на акциза ще се намали изоставането на страната ни спрямо останалите държави членки в ЕС.
Изсветляване на сивата икономика в областта на горивата, чрез лимитиране на възможността неполучени на бензиностанциите касови бележки да се използват за предоставяне на други субекти с цел издаване на фактури, по които да се приспада неправомерно данъчен кредит по ЗДДС. Предвидената законова промяна намалява възможностите за измами с данък върху добавена стойност, свързани с „търговията” с касови бележки и съответно с източване на ДДС;
Оптимизиране на процеса по анализ на просрочените задължения чрез насочване на административния ресурс към задълженията с най-голям фискален ефект;
Осигурителната политика за периода 2025-2028 г. предвижда за 2025 г. и за 2026 г. да се запази размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на Държавното обществено осигуряване (ДОО) на нивото от 2024 г. Запазват се и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на ДОО, а също и съотношенията между осигурителите и осигурените лица.
"Намерението на правителството да ореже парите на пенсионерите е скандално! Това е фалстарт за кабинета "Желязков", с мандата на ГЕРБ, в който коалиционен партньор е БСП и социалната политика е поверена на тях. Отказът от прилагането на швейцарското правило ще отнеме очакваното увеличение на пенсиите с близо 50%. Няма да се съгласим с това унижение на възрастните хора на България. Ще използваме всички възможни средства за парламентарен и граждански натиск това да не се допусне", реагира лидерът на ДПС "Ново начало" Делян Пеевски.
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 1 април 2025 г. на 1 077 лв. и се запазва за целия прогнозен период. Минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители също се увеличава от 1 април 2025 г. на 1 077 лв. и се запазва за целия прогнозен период.
Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава за целия прогнозен период съответно от 1 април 2025 г. на 4 130 лв., за 2026 г. на 4 430 лв., за 2027 г. – 4 730 лв. и за 2028 г. – 5 030 лв. Разходни политики. Разчетите за разходите по проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г. са изготвени въз основа на действащото законодателство, както и при отчитане на ефектите от отразяване на настъпилите промени в нормативни актове, влизащи в сила от 01.01.2025 г.
Основните разходни политики, водещи до повишаване в разходната част на бюджета за периода 2025-2028 г., са както следва:
В разчетите за периода 2025-2028 г. е взето предвид увеличението на размера на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2025 г. – от 933 лв. на 1 077 лв., като ефектът в разходите е увеличение от 283,3 млн. лв.;
Предвидено е увеличение на максималния осигурителен доход от 3 750 лв. на 4 130 лв. от 1 април 2025 г., съответно 4 430 лв. от 1 януари 2026 г., 4 730 лв. от 1 януари 2027 г. и 5 030 от 1 януари 2028 г., като ефектът в разходите е увеличение от 33,2 млн. лв.;
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 април 2025 г. е 1 077 лв. и се запазва за целия прогнозен период;
Запазване на размера на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст – 780 лв. за целия период до 2028 г. включително;
За осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2025 година са предвидени допълнителни средства в размер на 617,6 млн. лв.;
В проектобюджета за 2025 г. е разчетено увеличение на разходите за персонал с 5% за структурите, за които не са предвидени други увеличения в изпълнение на приети нормативни актове и действащи политики, в т.ч. и общинска администрация – увеличение от 283,7 млн. лв.;
През 2025 г. е запазена политиката за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал в средното образование със 125% от средната брутна работна заплата за 2024 г. (2 284 лв.), като ефектът в разходите е увеличение от 499 млн. лв.
Инвестиционна политика. В зависимост от ограничения бюджетен ресурс и извършената от ПРБ приоритизация са обособени основните стратегически инвестиционни проекти, които са включени в „Програма за приоритетни стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране за периода 2025-2028 г.“ – приложение към проекта на Закон за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2025 г., като срокът на програмата е съобразен с изготвянето на Националния фискално-структурен план на Република България за периода 2025-2028 г. Приоритетните стратегически инвестиционни проекти са финансово обезпечени, като необходимите средства за тяхната реализация през следващата година са предвидени в рамките на утвърдените капиталови разходи по бюджетите на ПРБ за 2025 г. За периода 2025-2027 г. се предвижда продължаване на Инвестиционната програма за общински проекти, като е определен размерът на финансирането за 2025 г.
