Категорично против - това е становището на работодателите спрямо последните предложения на "Атака" относно бизнеса в България. Същевременно синдикатите подкрепят предложенията на националистите, а държавата иска корекции.
Предложенията на "Атака" са три и касаят главно изплащането на заплати. Националистите искат когато дадена фирма има финансови затруднения, да плаща на 100% заплатите на служителите си, а не на 60%, както е според сегашния закон. Освен това те предлагат работодатели да не могат да уволняват работници, които ги съдят, както и ако фирмата не може да плати 100% от възнаграждения, парите да се набират директно от работодателите, от акционерите или от мениджърите ѝ.
Реакциите
И четирите работодателски организации категорично се противопоставят на приемането на законопроекта, предложен от Атака. "Действително има проблем с изплащането на трудовите възнаграждения, но има над 350 000 действащи предприятия, под 1% от тях имат затруднения, довели до големи забавяния в изплащането на възнагражденията, причините могат да бъдат различни. Една от причините може да е неплащане от клиент, включително и държавата", коментира председателят на АИКБ Васил Велев.
И тъй като става дума за промяна в Кодекса на труда, свързана с гарантиране на изплащането на трудовите възнаграждения, Велев попита кой гарантира на държавата, че данъците ще бъдат изплатени и кой гарантира на фирмите-доставчици на услуги, че ще им бъде заплатено за извършеното от тях.
Работодателите са категорично против да не може да се уволни служител или работник, който съди фирмата, в която работи и забраната да важи както по време на съдебното производство, така и 6 месеца след неговия край. Не сме съгласни с подобна защита от уволнение, в някои случаи имаме съдебен процес, който трае повече от 5-6 години, коментира Димитър Бранков от БСК. Не бива да се отива и към радикални промени, свързани с гарантираните вземания на работниците и служителите, убеден е той.
Синдикатите обаче подкрепиха законопроекта. "Ние подкрепяме по същество и в голямата си част в конкретика предложените промени в кодекса, надявам се, че ще се намерят работодатели да подкрепят такъв подход", заяви Пламен Димитров, президент на КНСБ. "Ние предложихме промени в 5 закона за комплексната регулация на въпроса с неизплащането на трудовото възнаграждение", напомни той.
Дори и в Конституцията е записано, че трябва да се изплаща съответстващо трудово възнаграждение, за част от българските граждани конституционната норма е суспендирана и това състояние не бива да се търпи повече, подчерта Чавдар Христов от КНСБ. От синдиката обаче се притесняват, че от Атака не са разписали добре какво трябва да се разбира под "опростена процедура".
Държавата
Очевидно е, че проблем с изплащането на трудовите възнаграждения има, заяви социалният министър Хасан Адемов по време на днешното заседание на НСТС или т.нар. Тристранка, предаде БГНЕС.
Адемов съобщи, че задълженията на работодателите към работниците само за 2013 година възлизат на общо около 69 милиона лева. "Подкрепяме идеята да се търсят възможности за гарантиране на взимането на трудовото възнаграждение, но имаме забележки във връзка с текстовете, такива каквито са предложени от Атака, призна социалният министър. Адемов напомни, че въпреки че в момента работодателите могат законно да плащат на своите работници и служители 60% от брутното им възнаграждение, те не могат да плащат по-малко от минималната работна заплата.
Той постави под въпрос предложения от "Атака" текст, според който собствениците на предприятията трябва да носят солидарна отговорност с работодателите за забавяне при изплащането на заплати. "Трябва да бъдем много внимателни, когато пристъпим към солидарна отговорност, защото можем да навлезем в територии, които не са достатъчно добре изчистени", подчерта Адемов.
По информация на Главната инспекция по труда общият размер на задълженията на работодателите към техните работници и служители възлиза на около 80 милиона лева. "Това означава, че трябва да се търсят възможности за гарантиране на възнагражденията на работниците и служителите", подчерта социалният министър.
"За нас е изключително важно да бъдат прецизирани предложените от Атака текстове, за да не създадем допълнителни проблеми за работниците, служителите и собствениците. Що се отнася до текстовете за въвеждане на възможността за ускорено съдебно производство, според нас това трябва да бъде регламентирано не в Кодекса на труда, а в Гражданско-процесуалния кодекс. През 2008 година беше въведен инструмента за ускорено предвижване на трудовите спорове, но така или иначе има възможност за допълнително ускоряване на този процес, защото производството в съда заради забавени заплати може да продължи повече от година", коментира още Адемов.
"От тази гледна точка е добре да се помисли за това дали документи, които работодателят има задължение да предоставя по Кодекса на труда, като счетоводни документи да послужат като доказателство за издаване на изпълнителен лист, на базата, на който да се търсят неизплатените възнаграждения", добави той.
Според него трябва да се прецизира предложеният от "Атак"а текст, според който работодателят няма да може да уволнява работници, които го съдят. Социалният министър смята, че изрично трябва да се запише, че става дума за съдебно производство за забавени заплати.
