Няма струпване на хора. Ние започваме работа от 8:00 часа, на места е имало по 10-20 души, но наистина няма смисъл всички да се втурват – парите няма да свършат. Това заяви председателят на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор и председател на УС на „Уникредит Булбанк” относно тегленето на гарантираните влогове от КТБ.
Банкерът смята, че хората вярват на банките и че няма да има изтегляне на средства извън банковата система. Банките на пазара не са едни и същи – всеки трябва да избира при много фактори, посочи финансистът.
Хампарцумян потвърди, че сега действително никой в банковия сектор не иска „да е пръв в предлагането на лихва при депозитите”. В това отношение КТБ изкриви пазара, добави той. По думите му 90% от депозитите в България са раздадени като кредити, но има една тънкост – депозитите са краткосрочни, а кредитите – дългосрочни. Точно това е ролята на банките – да балансират. Тенденцията обаче е лихвите на депозитите и на кредитите да падат – паневропейска тенденция е това, каза председателят на „Уникредит Булбанк”.
Ако питате мен, аферата КТБ стана, защото парите от „Южен поток” не дойдоха. Замисълът е бил голяма част от парите по проекта да мине през КТБ, за да се покрие дупката там. Е, не стана, коментира Хампарцумян. И поясни, че информацията му е на база дедукция – КТБ даваше невероятни заплати в ТВ7, изкривяваше медийния пазар, Цветан Василев и партия тръгна да прави „с един ваш колега” (бел. ред. – колега на водещите на сутрешния блок на Нова телевизия Анна Цолова и Виктор Николаев), влияше на политическото пространство, обясни Хампарцумян.
Вие чувствате ли си виновен, ако вашата комшийка е развратница или съседът ви е алкохолик – съчувствате просто, обясни банкерът при въпрос дали банковата система трябва се срамува от КТБ.
Банка се убива с вестник, само ако е слаба. Ако е силна, не е изключено да купи вестника, иронизира Хампарцумян задочно. В началото на кризата с КТБ гуверньорът на БНБ Иван Искров каза, че най-лесно банка и муха се убива с вестник. Не може медиите да се поставят в ролята на финансов или какъвто и да е регулатор. Трябва отговорните институции – ДАНС-ове, КФН-та и т.н., да работят както трябва. Може на някой журналист да му се е сторило нещо, но задачата на професионалистите е да проверят. На институционално ниво на прокуратура, ДАНС, финансово разузнаване трябва да вярваме. На персонално явно не вярваме. Ако спрем да питаме, ще стане може би по-добре. Но въпросът е да се разбере как точно се стигна до ситуацията „КТБ”.
Мисля, че непосредствена опасност за „втора КТБ” няма (бел. ред. - освен КТБ, под натиск беше и Първа инвестиционна банка, а в началото на седмицата "Биволъ" пусна статия за банката и сигнал до БНБ да направи проверка. БНБ съобщи, че няма данни за нередности в ПИБ). Трябва така да си наредим системите, че дори да тръгне нещо такова да става пак, да се хване рано, заяви Хампарцумян. Не мисля, че в случая с КТБ е имало конспиративни сили. Въпросът е, че има „групички по интереси”, които, „правейки си далаверки”, се получава ефект на натрупване и става като с домино, смята Хампарцумян. Той добави, че „не знае” кой е предложил да има банкова криза, но в крайна сметка това не е прието, а и такъв вариант винаги се обсъжда при такива ситуации. Банковата ваканция щеше да ни върне 10-15 години назад, категоричен е банкерът.