Депутатите приеха Законопроекта за държавния бюджет за 2015 г. на първо четене. "За" гласуваха 130 народни представители, "против" се оказаха 82-ма и никой не се въздържа. Парламентарните групи на ГЕРБ, ПФ, РБ, АБВ гласуваха за приемането на бюджета.
Добрата новина за доходите е, че се предвижда стъпка за увеличение на минималната работна заплата - 360 лева от 1 януари, 2015 година, 380 лева от 1 юли, 2015, 420 лева от 1 януари, 2016 година и 460 лева и 2017 година.
Максималният осигурителен доход да стане 2600 лева и тази граница ще остане до 2017 година включително, предлага финансовото министерство. Освен това пенсиите ще растат спрямо швейцарското правило - от 1 юли следващата година, като засега предвидената индексация е 1,9%.
Друг основен момент е, че още от догодина да се върнем под границата от 3% бюджетен дефицит спрямо БВП. До 2017 година този дефицит трябва да бъде свален до 2% от БВП, т.е. спрямо възприетата в България максимална граница. Възприетата от ЕС граница е по-висока - 3%.
Предвидена е ставка на данъка върху лихвите по всички видове депозити и банкови сметки - от 8%.
Позицията на финансовия министър
Приоритетите в следващия бюджет са провеждане на политика, гарантираща финансова стабилност и поетапна финансова консолидация, приемане на действия за оптимизиране на административните структури след извършване на анализ от ръководителите им. Това заяви финансовият министър Владислав Горанов от парламентарната трибуна.
По отношение на това, че в бюджета е заложен дефицит до 3%, Горанов коментира, че за да стане възможно постигането на целта за свиване на дефицита още в бюджета за следващата година, е следван консервативен подход при планирането на приходите с оглед намаляването на рисковете при изпълнение на приходната част от бюджета.
"Забавените инфлационни процеси в прогнозния период ще допринесат и за относително по-нисък номинален растеж на българската икономика. Очаква се нивото на безработицата през 2015 г. да се понижи слабо до 11,7 %”, заяви Горанов. "Приходите, които се очакват да влязат в бюджета за догодина са в размер на 36, 8 на 100 от БВП", каза още той.
Дебатът
Възраженията срещу бюджета дойдоха от страна на БСП, ДПС, „Атака”, дори от „България без цензура” (БДС). Логично подкрепата дойде от ГЕРБ, Реформаторският блок, Патриотичният фронт и АБВ.
Първият голям залп беше даден от бившия социален министър Хасан Адемов. Бюджет 2015 г. прилична на бюджетите на Дянков, но кутията за пицата, която ни се предлага днес има двойно дъно, каза той. С новия бюджет се увеличават оперативните средства на разположение на премиера. „Защо 2014 г., която била нестабилна, генерира почти два пъти повече икономически растеж, спрямо предвидения за 2015 г? Може ли да се каже, че направеното през тази година ще бъде достигнато едва след две години?”, запита Адемов.
Цяла Европа отделя публични средства за растеж, ние какво правим? Ще очакваме от саниране на панелки да резлизираме растеж – е повече от 0,6-0,8%% не може да има. Така Румен Гечев от БСП, който е известен като част от икономическия екип на правителството на Жан Виденов, подкрепи Адемов.
Три черни дупки в бюджет 2015 посочи депутатът от „Патриотичния фронт” Велизар Енчев. Чрез партийните субсидии българските депутати се превръщат в най-скъпите народни представители в ЕС, каза той. Даваме 5,50 евро за депутат, докато в Германия субсидията е 50 евроцента, в Гърция говорим за 60 евроцента, в Италия – 2 евро. Затова е добре да се намали субсидията на депутат на 5 лева, а не да е 11-12, както е сега – и ви моля на второ четене да приемете предложението ми, посочи Енчев. В бюджета на президента Плевнелиев се приемат 6 млн. лева, през 2014 година са били 5,5 млн. лева, описа „втората черна дупка” Енчев. На НСО бюджетът е 31 млн. лева, а външното разузнаване има бюджет от само 17 млн. лева – при това при наличието на „Ислямска държава”, припомни Енчев.
Прекалено малко е да има растеж 0,8%. В Гърция, която постоянно я жалим, заложеният растеж е 3%, припомни лидерът на „Атака” Волен Сидеров. Намален е износът – а България изнася само дървесина и скрап, явно скрапта е намаляла, добави той.
Защо се залага и данък върху лихвите на всички видове влогове и депозити, включително детските влогове? Остават само 2,5 млрд. лева за обществени поръчки, но това е твърде малко за една такава четворна коалиция, която се кара още за постове – само да не стигате до проливане на кръв, предупреди Сидеров. Ще има недофинансиране за здравеопазване и образование. България няма самостоятелна бюджетна политика, откакто през 1997 година служебното правителство на Стефан Софиянски предаде всичко на МВФ. Затова трябва да изгоним МВФ – така, както направи г-н Виктор Орбан. Говорим за преразпределение на 18 млрд. лева, а приходите на чуждите компании в България са 28 млрд. лева – тези, които вземат левчетата на българина. Имаме нужда от индустриализация, от истински инвестиции, но от Запад те няма да дойдат, категоричен беше лидерът на „Атака”.
Бюджетът не е особено добър, но е първата стъпка, за да се платят разумните цени на реформите, посочи лидерът на ДСБ Радан Кънев. Спорна мярка е 10% съкращение на административните разходи, което считам, че може и да не се изпълни. Но трябва да сме наясно, че такъв бюджет за 2016 година ще значи окончателно затъване в дългова криза. Трябва да има преглед на приходи, на разходи – акцизи и обществени поръчки. Без реформата в съдебната система и без реформата в службите за сигурност всички други мерки са излишни и няма да се случат, убеден е Кънев.
