Цялата тази бъркотия започнала в началото на 60-те години на ХХ век. Отец Франсоа Брюн се возел на гондола по прочутия „Канале Гранде“ във Венеция. Там случайно срещнал един физик, който същевременно бил и свещеник, на име Пелегрино Ернети. Двамата свещеници, както често се случва, влезли в сериозна дискусия за религията и връзката й със съвременната наука.
Ернети предполагал, че науката има как да бъде доста полезна за религията - ако може да предостави конкретни доказателства за реалността на определени библейски събития. Това странно твърдение доста озадачило Брюн. Тогава Ернети го отвел настрана, озърнал се и прошепнал, че не само е възможно – но даже вече е сторено! Че съществува някаква машина на времето, която вижда в миналото. И позволява да бъдете свидетел на събития, случили се много отдавна.
Ернети казал, че въпросното устройство се нарича "хроновизор". Според него то било изобретено през 1950-те години от тайна група, състояща се от 12 известни учени. Поръчката за производството на такова устройство те получили от Ватикана. Целта била да се разработи уникално оборудване, чрез което да се наблюдават от първа ръка най-големите библейски загадки на света - и по този начин да се докаже тяхната истинност.
Според Ернети сред изобретателите на хроновизора бил и роденият в Германия американски аерокосмически инженер и бъдещ ракетен учен от НАСА Вернер фон Браун. Великият физик Енрико Ферми също участвал.
Това го няма в Библията: Загадката на Исус Христос
Ернети описал хроновизора като голям шкаф с много циферблати, лостове и непонятни антени. Отпред имал огромна електронно-лъчева тръба, заради която приличал на телевизор - в известен смисъл това и бил телевизор. Защото вместо физически да пренася пътници в миналото, хроновизорът позволявал на зрителя само да надникне в историята. И по този начин да види и чуе събития, които са се случили преди стотици или даже хиляди години.
Ернети твърдял, че с помощта на хроновизора успял сам да наблюдава най-известните библейски събития. Включително унищожаването на Содом и Гомор, Тайната вечеря и даже Разпятието на Иисус Христос. За доказателство Ернети показал изображение, което според него било истинска снимка на Иисус Христос, направена от екрана на хроновизора.
Ернети разказал още как папа Пий XII смятал, че хроновизорът е твърде опасен за човечеството и забранил да се споменава за него. Дори заплашил, че ще отлъчи онзи, който го използва отново.
Но въпреки цялата тази секретност, историята се разчула. Тя била описана в майския брой за 1972 г. на италианското списание La Domenica del Corriere. Заглавието било сензационно: „Най-сетне изобретиха машина, която фотографира миналото“. И дори съдържала снимка на Разпятието на Исус Христос, уж изпратена анонимно по пощата.
Любовни истории от Вавилонската библиотека
Но също и голям брой скептици изразили мнението си за „сензацията“. Те твърдели, че снимката на Исус е явен фалшификат. Фон Браун никога не бил споменавал такова устройство. Ферми умрял през 1954 г., преди историята да стане известна. Всичко това направил невъзможно потвърждаването на участието им в цялата тази сензация. Нямало конкретни доказателства, че хроновизорът въобще съществува.
Ернети обаче продължил да настоява, че хроновизорът е нещо реално. И дори написал отворено писмо малко време преди да почине през 1994 г.
Има ли нещо рационално в тази история? От гледна точка на физиката, в това няма нищо принципно невъзможно. Звездите, които гледаме по небето, ги виждаме такива, каквото са били много отдавна – докато тяхната светлина дойде до ретината на нашите очи, са изминали хиляди години. Така всеки наш телескоп фактически е „хроновизор“, с който наблюдаваме Вселената, каквато е била преди десетки, стотици, хиляди и милиони години – зависи от разстоянието до обекта.
Все пак, в случая с „хроновизора“ най-вероятно отново имаме работа с добре съчинена „градска легенда“... но кой знае със сигурност?
