Двуетажните туристически автобуси са емблематични за туристическата индустрия. Въпреки че вече може да ги видите навсякъде по света, най-известен си остава яркочервеният двуетажен автобус в Лондон, който е превърнат в емблема на английската столица.
Знаете ли как се казва този двуетажен автобус?
Дабълдекер (double-decker)
Поради огромната популярност на този вид автобуси най-вече в Лондон, се приема и английското наименование.
Дабълдекерите не са само туристически символи.
За лондончани тези забележителни двуетажни автобуси са част от ежедневния им живот. Всеки ден 7500 лондонски дабълдекери превозват над 6 милиона пътници по 700 различни маршрути. В един дабълдекер могат да се поберат до 100 пътника.
Първият дабълдекер е теглен от коне.
Идеята за дабълдекерите възниква още през 1828 г. на улиците в Париж. Всъщност прародителят на съвременния двуетажен автобус представлява карета на две нива, теглена от коне. Изобретение е на Станислас Бодри. По-късно, вдъхновен от идеята на Бодри, един английски джентълмен Джордж Шилибиър въвежда този вид “омнибус” в Лондон. В една карета се побират до 22 души, а пътуването струва 1 шилинг.
През 20-те години на 20-ти век се появява първата версия на дабълдекер с двигател в Лондон. С нарастване на населението, възниква и голяма нужда от повече автобуси, което води до конкуренция сред многобройните компании в града. По това време в Лондон има около 20 различни автобусни компании. Най-голямата от тях London General Omnibus Company (LGOC) създава яркочервен автобус, за да се отличава от конкуренцията.
През 50-те години се появява най-популярният модел на дабълдекера, който познаваме днес. През 1956 г. се създава прочутият “рутмастер”. Този вид двуетажен автобус е с отворена задна врата, която бързо е премахната, за да се избегне скачане на пътници в движение.
Кой е с предимство на кръстовището - автобусът или колата?
Модата на “хоп он хоп оф” автобусите
В миналото лондонските двуетажни автобуси позволяват на пътниците да се качват и слизат по всяко време, дори и докато автобусът се движи. Това затруднява движението, защото автобусите трябва да намалят скоростта от съображения за сигурност.
Така се появяват автобуси с името “хоп он хоп оф”, т.е. “качваш се/слизаш” за удобство и сигурност и за да могат пътниците да разглеждат спокойно забележителностите, край които минават.
Дабълдекерите са вдъхновили многобрийни книги и филми.
Говори се, че Флеминг избира за Джеймс Бонд кодовото име “007” заради двуетажен автобус, който минава край любимия му бар. Филмът за Джеймс Бонд “Живей, а другите да умрат” също представя легендарния шпионин в рутмастер, след като Роджър Мур специално се обучава да го шофира за ролята. В “Колички 2” е представен говорещ дабълдекер с име Топер Декингтон Трети.
Топ 20 интересни факта за Лондон
Днес може да вечерята на дабълдекер.
Не става въпрос за сандвичи, а за тържествена вечеря на маса с красиви прибори. Терминът Bustronome включва пътуване с автобус с гастрономическо изживяване, съчетано с разглеждане на емблематични забележителности, докато се наслаждавате на гурме храна, прясно приготвена на борда на автобуса. Дори не трябва да се притеснявате, че храната или напитките ви ще се разсипят от движението, тъй като сребърните прибори са прикрепени с магнит към масата. Има дори баня на борда. И не забравяйте да поглеждате нагоре - стъкленият покрив предлага великолепна гледка, докато минавате край места като Тауър Бридж.
Първата жена шофьор на дабълдекер
Дабълдекерът е символ на Лондон, точно както и мис Филис Томпсън, първата жена, която управлява дабълдекер в Англия в средата на 20-ти век.
Съществува ли автобус на три етажа?
Единственият автобус на три етажа (tripledecker) днес всъщност съществува единствено в света на киното - във филма “Рицарския автобус” на Хари Потър.
Всъщност още през 1932 г. в Италия е изобретен първият триетажен автобус. Макар не се знае много за производителя, той се движи между Рим и Тиволи и побира 88 пътника. Третото ниво е зона за пушачи. На борда има място за до 200 кг багаж и специално място за кучета. Движи се с 45 км/час.
