Свети великомъченик Георги Победоносец живял в периода 275-303 г. и бил офицер в римската армия. По времето на император Диоклетиан се извършвали свирепи преследвания на християните, затова и на Георги било предложено да се отрече от своята християнска вяра. Той твърдо отказал, поради което го подложили на жестоки мъчения, които не го сломили – и накрая приел смъртта, без да се отрече от вярата си.
Така още в годините на ранното християнството той започнал да се възприема като покровител на хората, занимаващи се с военно дело. В Средновековието символиката му била една от най-разпространените както сред западноевропейските рицари, така и сред воините в православните страни.
В по-ново време първото българско бойно знаме с изображението на свети Георги било носено от българските доброволци, сражаващи се в Кримската война през 1853-1855 г. на страната на руската армия против войските на Турция, Франция, Сардиния и Англия. Сега това знаме е съхранено в прочутия музей Ермитаж в град Санкт-Петербург, Русия.
Откога Гергьовден е официален празник в България?
След Освобождението на България княз Александър Батенберг през 1880 г. с указ №5 определил 23 април - деня на Свети Георги Победоносец, да се чества като Ден на храбростта и на Българската войска. А през 1916 г. с преминаването към Грегорианския календар (дотогава се използвал Юлианският) този празник се преместил на 6 май.
Отначало той бил честван сравнително скромно – в гарнизонните градове се служела панихида за загиналите, кавалерите на ордена „За храброст“ били поздравявани и за тях се организирал тържествен обяд. В някои военни части, главно в София, се провеждали паради. По-късно цар Фердинанд нарежда празникът да бъде честван с по-голяма тържественост.
Понеже в периода от 1912 до 1918 г. България почти непрестанно участвала във войни: Балканска, Междусъюзническа, Първа световна - то и празникът се чествал в бойна обстановка. Главнокомандващият на Българската армия извършвал преглед на войскови части, който приключвал с провеждането на кратък военен парад.
Най-страхотните пожелания за Гергьовден
Традицията за големи и пищни военни паради на Гергьовден в различните гарнизонни градове датира от 1920-те години. Тогава Денят на храбростта бива обединен с Деня на победите, честван на 27 ноември – но понеже на тази дата през 1919 г. се състояло подписването на Ньойски договор, този празник загубил смисъла си. Така двата празника започнали да се честват на 6 май. Тогава в София се провеждал най-големият и тържествен военен парад, на който присъствали Царят, кавалерите на ордена „За храброст“, висшият генералитет, военните аташета от посолствата на чуждите държави и много граждани.
В 1931 г. Денят на храбростта и победите бил определен за боен празник на българската армия.
За пръв път честването на празника започнало още от вечерта на 5 май с тържествена заря през 1937 г. Дотогава този начин на празнуване се използвал само от време на време и главно при веселби и развлечения.
Този Гергьовден през 1937 г. бил дълго помнен от участниците заради своята особена атмосфера. Тогава на полковете от Софийския гарнизон лично Царят връчил нови бойни знамена в замяна на старите – които, обгорени и опушени от пламъците и дима на сраженията, продупчени от куршуми и шрапнели, с прощално шествие били преместени в Пантеона на българската слава под звуците на тогавашния национален химн „Шуми Марица“.
