Въглища
Лигнитните въглища
Лигнитните въглища са най-разпространените у нас. Запасите са от 4,5 млрд.т. или 92,6% от всички въглища с най-голямо стопанско значение. Съдържат пепел-30%, влага-55-56% и сяра. Най-големите залежи от лигнитни въглища има в Маришкия басейн-Горнотракийска низина, Марица-изток- Реднево. В Гълъбово е най-голямото находище на лигнитни въглища в България, простира се на 200 кв. км. Други запаси има в Ломският лигнитен басейн в Западна Дунавска равнина - 1,5 млрд.т. Въглищните пластове се намират под нивото на р. Дунав и за това са силно овлажнени от подпочвените води.
Кафяви въглища
Те са втори по значение за икономиката на България. Имат калоричност от 2500 до 4000 ккал. Влажността им е колко 20-30%. Намират се на тънки пластове и са на различна дълбочина, а това затруднява и оскъпява техния добив. Къде са техните залежи, намират се в три различни структури: Струмски разлом, Източна Стара планина и Бургаска низина. С най-голямо значение са находищата в Струмска област.
Черни въглища
Това са най-качествените, висококалорични до 6000 ккал/кг. Тяхното съдържание на влага е от 3 до 6% и съдържат до 30% пепел. Намират се на тънки пластове до 1м и са силно натрошени, а това затруднява добива им. Около 85% от тези въглища се намират в Балканбас - съставен от няколко находища, намиращи се между градовете Трявна, Твърдица и Сливен в Стара планина.Като перспектива се очертава Добружанския басейн-с. Гурково, със запаси около 1,2 млрд. т.
Антрацитни въглища
Тези въглища са с малко съдържание на влага-2,5%, но с голямо съдържание на пепел. Те са най-калорични - до 7000 ккал. Антрацитни въглища са открити в Стара планина-гр. Своге, пластовете им се намират на малка дебелина.
Рудни полезни изкопаеми
Черни метали
Рудните изкопаеми са две групи: руди на цветни метали и руди на черни метали. От рудите на черните метали за страната с най-голямо значение са железните, мангановите и хромовите руди. Общите запаси на тези руди се изчисляват на около 350 млн.т.
Желязна руда
В България има десетки находища на желязна руда, но от тях само 16 са с промишлено значение. Находището е на малка дълбочина. Това дава възможност да се добиван открито. Други по-важни са находищата от желязна руда: с. Крумово (Ямболско), което е с по-високо съдържание на метал-43%, но с ограничени запаси, с. Мартиново, до гр. Чипровци и Троянското находище.
Манганова руда
България е богата на манганова руда. Запасите възлизат на 85 млн.т. и България заема второ място в Европа. Металното съдържание на рудата е колко 29%. Находищата са в: с.Игнево-Варненско, с Оборище и с. Църква-Добричко, с. Пожарево-Софийско.
Хромова руда
Страната ни е бедна на хромова руда. Находищата са малки и разпокъсани и без промишлено значение. Намира се в Смолянско, Асеновградско, Крумовградско.
Цветни руди
Към тази група спадат олово-цинковите, медните, полиметалните и рудите с редки и ценни метали.
Медни руди
150 млн.т се добиват в Медни рид (Бургаско), Медет и Асарел (Панагюрско). Залежи са открити и в Етрополския балкан - Елаците и при с.Челопеч (Софийско). Находищата в Средногорието са образувани в резултат на магманата дейност през горна креда.
