Земеделците, отглеждащи културните растения, се стремят всячески да предпазят посевите от развитие на плевели по тях, тъй като тези диви /или полудиви/ растения: първо, влошават условията за развитие на културните растения; второ, допринасят за развитие и разпространение на болестите по културните видове; трето, усложняват механизираните дейности в засадените площи; четвърто, влияят негативно върху качеството на реколтата.
Това отношение към плевелите по посевите се пренася често пъти автоматично и по отношение на градинските засаждания, тъй като по неопитните или/и неосведомени градинари не са наясно основно използваемостта на редица превели в народната медицина, а също така така от ползата да бъдат консумирани в супи, салати и други ястия. Ето защо след отстраняването им, плевелите следва да бъдат грижливо сортирани, като се отделят онези от тях, които стават за ядене или/и за лечение на различни болести.
Кои са плевелите-билки, които могат да бъдат включени и в менюто?
1/ Овчарска торбичка – от свежите стръкове листа на този диворастящ вид се приготвят не само на салати, но и на основни ястия, особено популярни в Китай, където овчарската торбичка дори е със статута на зеленчук. В състава приоритет имат витамините C и K, флавоноиди, тирамин; от микроелементите рязко се откроява калия. Проучванията на тази база показват, че растението се оказва билка, притежаваща хемостатични, хемостатични, хипотензивни, фитонцидни, холеретични, стягащи, антипиретични лечебни свойства; налице е разширяване на периферните кръвоносни съдове, повишава се тонуса на матката и подвижността на мускулите и червата. Студен извлек от билката се приготвя от 6 ч. л. нарязани стръкове, заливани с около 750 мл вода и след прецеждане течността се пие в продължение на 10-ина часа.
2/ Седмолист – използва се като храна за животни и за медицински цели; от младите сочни листа /събират се по всяко време на годината/ се приготвят изключително полезни салати, в изсушен вид представлява чудесна подправка. Съдържа изключителен богат набор от полезни вещества: естествени антибиотици, флавоноиди, органични киселини, аминокиселини, етерични масла, витамин А, аскорбинова киселина и соли на много елементи: мед, желязо, калий, манган и магнезий, което определя и при лечение на подагра и ревматизъм.
Трикове и ТОП съвети за създаване на билкова градина у дома
Това определя: ефективен антибактериален ефект; лекува рани и изгаряния, подагра и ревматизъм; има противогъбично и противораково свойство; действа за укрепването на капилярите и стимулиране на нервната система; понижава „лошия“ холестерол.
3/ Тученица – бързо се разпространяващ се плевел, чийто дебели, месести листа са разположени върху множество разклонения. Има незаменим вкус на листен зеленчук, така че се използва като част от екзотични и интересни салати, както и гарнитури за месни ястия. В тученицата се съдържат: полиненаситени мастни киселини, минералите мед, калций, желязо, цинк и магнезий, витамините от групата В, К и антиоксиданта витамин Е.
Всички тези вещества допринасят за здравословните ползи от консумирането на растението, изразяващи се в неговите: антиоксидантни, противовъзпалителни, противопаразитни, антианемични, диуретични, прочистващи, тонизиращи нервната система и възстановителни свойства. При това, тонизиращият ефект е толкова силен, че провокира негативни реакции при лесновъзбудимите натури.
4/ Стелария – вкоренява се плътно в почвата и трудно се отстранява от засадените с посеви лехи. Използва се за храна главно на свине и гъски. От нея се приготвят вкусни, витаминозни салати, вари се борш, добавя се като подправка към месни ястия. Има ясно изразен противовъзпалителен и антисептичен ефект – като мазило или компрес лекува кожни възпаления, язви, измръзвания; при бронхит се използва за разреждане на храчките; сваля напрежението на нервната система.
Засяване на МЕНТА от семена: Свежа билка винаги под ръка
5/ Живовляк – вирее най-добре на открити пространства; има гъста и силно разклонена коренова система; листата му са овални, дебели и широки, с поне 3 изпъкнали жилки, разположени успоредно върху тях. Цъфти от май до септември. Съдържа витамини, минерали, ензими и каротин, слузести и горчиви вещества и множество полезни за здравето киселини. От листата на растението се приготвят вкусни салати и супи, а от семената – ароматна подправка; към чая може да се добави изсушен. Широкоспектърното му дейстгвие като лечебна билка обхваща: заздравяване на рани, ухапвания и ужилвания; при респираторни инфекции помага за намаляване на слузната секреция в дихателните пътища; лекува кожни проблеми и хемороиди; незаменим лек е при стомашни и чревни инфекции, както и при инфекции на пикочните пътища; действа ефикасно и при диария, гастрит, колит и други заболявания на храносмилателната система; спира кървенето на венците, облекчава зъбобола; превантивен е по отношение на образуването на тумори.
6/ Лобода – трудно за премахване, едногодишно тревисто плевелно растение с еднометрово, разклонено стъбло и последователни, ромбично-овални или длъгнести, неравномерно назъбени листа. В състава на сухата билка се открояват: 20%-те протеин и 15.4% белтъчни вещества, както и каротин, мазнини, витамин С, леуцин, бетаин, етерично масло, холестерин. От него се приготвят вкусни салати и смутита на негова основа, добавя се към хляб, палачинки и пайове. Лободата е ефективна при запек, стимулира отделителната система да изведе ефикасно токсините от организма; има и свойството да лекува възпаления.
