Обичаят „еньовденски наричания“ представлява своеобразни гадания на Еньовден за бъдещето; чрез тях се правят опити да се отгатне каква ще бъде годината, както и какви ще са бъдещите женихи на момите от съответното населено място. В различните райони той се провежда в различни варианти.
Например, всичките моми от дадено село се събират в къща, която се има за „честита“ - сиреч, стопанинът и стопанката живеят в първи брак, а децата им са жизнерадостни и читави. После в бял котел донасят „мълчана вода“ (тя се налива от извор в условия на пълна тишина и мълчание) и всяка мома пуска в котела своя китка, към която с червен конец е завързан пръстен. Тази вода в котела с китките бива оставена за през нощта върху керемидите на покрива, за да „гледа звездите“.
На Еньовден: Кои зодии ще придобият магически сили?
На другата заран момите се събират отново, гиздят като булка малко момиченце от 3- до 7-годишно, което също трябва да е от „честита къща“. Върху главата му слагат еньовденски венец със сребърна паричка, а на кръста – сребърно коланче. Това е Еньовата булка. Една девойка вдига момиченцето на рамо, като всички тръгват заедно да обикалят селото с песни.
От двете страни на момиченцето вървят две моми, които му задават различни въпроси – и по отговорите всички се опитват да гадаят каква предстои да бъде годината. Понеже детето е малко и не разбира сакралния подтекст на въпросите, се предполага, че отговорите му са искрени, от сърце и затова чрез тях може да съди за бъдещето.
Например, едната мома пита: „Сита ли си?“, а детето отговаря: „Сита“. Тогава всичките моми викат: „Чухте ли? Сита ще е годината!“. Сетне питат ще има ли мамули (царевица), зайре (жито), ечемик, на което Еньовата булка отговаря самичка, без някой да й подсказва. След като свърши обиколката на селото, момите се завръщат в къщата, отдето са тръгнали, свалят от покрива белия котел с китките и завързват очите на момиченцето. Така, с вързани очи, то вади китките една по една, а момите изпяват „наричане“ за жениха на момата, чиято е китката. Например:
Какво ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се прави на Еньовден?
„Цървул стяга, през дол бяга - сядай булка, дай пръстен“! Сиреч, женихът ще е хайдутин, дето все го гонят и все бяга; горко й на момата, явно ще го вижда от дъжд на вятър.
„Драна крава през село мучи – вади, булка, пръстен!“. Гайдар ще бъде. Е, с него може и да не се живее богато, ама душа да е широка.
„Жлъта дюла недозрела, место дири где да падне!“ На съответната мома ще се падне стар ерген, горкана.
„Вехти шиник с ново дъно!“ Момата с тая китка ще се ожени за вдовец – поне човекът вече ще има опит със семейния живот.
„Котка впрегнал, леща сеял!“ Сиромах човек – дано булката му го стяга да работи, че семейството да разбогатее.
Но, все пак, никой не взема на сериозно тези наричания, всичко е съпроводено с много веселие и смях – което е и смисълът на целия ритуал.
