Днес ще ви разкажа една поучителна история за самочувствието на българските войници. Те се опълчват срещу решението на княз Александър Батенберг да избяга от идващата сръбска война в началото на Сръбско-българската война. Един от българските капитани дори си позволява да заплаши княза с разстрел, ако напусне позицията на нашата войска.
Предистория на конфликта
Всички знаем, че след Съединението на 6 септември 1885 година, българската войска е съсредоточена на границата с Османската империя, очаквайки нападение от тази страна. За голяма изненада обаче, проблемите идват от сръбска страна. С подкрепата на Австро-Унгария, сръбският княз Милан търси териториални компенсации от България, които няма как да получи. Това му служи за casus belli (формален повод за обявяване на война) и на 2 ноември 1885 година сръбската войска навлиза на българска територия. Съотношението на силите е 7:1 в полза на Сърбия и всички предвиждат разгром на младата ни държава. Това води до сериозно напрежение във вижданията между княз Александър Батенберг и българските капитани как точно да бъде защитена България. Ето какви са противоречията им:
Планът на Батенберг
Първоначално Батенберг взема следните 2 мерки:
- Изпраща българските гранични войски към Сливнишките възвишения, за да забави настъплението на сръбските сили
- Издава заповед българските войски на границата с Османската империя да посрещнат сърбите
До този момент всичко върви добре, но на 5-6 ноември около София започват да се чуват топовни гърмежи, което предизвиква паника сред населението, че сръбските войски могат да пристигнат всеки момент. Това принуждава Батенберг да предложи на правителството следните крути мерки:
- София да бъде предадена на сърбите без съпротива
- Хазната трябвало да бъде преместена в Орхание (Ботевград)
- Архивът трябвало да бъде скрит в немското посолство
- Българската армия трябвало да се изтегли от Сливнишките възвишения и да се укрепи на Ихтиманските или Вакарелските позиции
Отказът на българските капитани
Младите български капитани категорично отхвърлят предложенията на княза. В спомените на капитан Рачо Петров се разказва как той е отказал да извърши такова предателство. Рачо Петров приема, че сърбите може да ни надвият, но не бива да губим честта си, като оставим столицата си на нашествениците. Въпреки тези думи, Батенберг се опитва да нареди на българските войски да се изтеглят към избраните от него позиции на Ихтиманските възвишения.
В този критичен момент се намесва капитан Олимпий Панов. Той е герой от Освободителната война, участвал в боевете при Стара Загора и Шипка и носител на руски медал за изключителна храброст. Историята разказва, че той насочил оръжието си към княза. Смело заявил, че ако бъде дадена подобна заповед, ще бъде принуден да го застреля на място. Тази заплаха очевидно оказва влияние върху Батенберг, който променя решението си. По този начин българските войски запазват позициите си при Сливница.
Как Батенберг "измива" срама си
В следващите дни се разразяват най-ожесточените сражения във войната. Според разказите на очевидци като пастор Кох и чужди военни кореспонденти, Александър Батенберг е бил в челните редици на всяка българска атака, яздейки белия си кон и размахвайки сабя, за да окуражи войниците. Подобно поведение на владетел е било изключително необичайно за онова време, когато повечето монарси предпочитали сигурността на тила по време на битка. Смята се, че князът е искал да „измие“ срама от проявеното малодушие в инцидента с Олимпий Панов. Личният му героизъм оказва огромно влияние върху положителното отразяване на събитията от войната и успеха на българите в затвърждаването на Съединението.
Тази случка е важен пример от нашата история, който показва колко е важно в трудните моменти да проявяваме характер, вместо сляпо да следваме заповеди.
