Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Кой българин спасява заловените Ботеви четници от бесилката

01 юни 2024, 13:13 часа

Днес ще ви разкажа историята на Илия Цанов. Неговото име може и да не е широко известно в нашата страна, но той е човекът, който успява да спаси Ботевите четници от сигурните смъртни присъди, които ги очакват. Нека разберем повече за този изтъкнат български юрист.

Кой е Илия Цанов

Роден във Видин през 1835 година, той произхожда от стария чорбаджийски род Цанови и получава отлично образование за времето си. Пътуванията му из Османската империя, свързани с търговия, му позволяват да усвои перфектно езиците по тези земи, което впоследствие му дава възможност да служи като посредник между османската власт и българите. По този начин той става добре запознат с османското законодателство и успява да помогне на българите, които са засегнати от него. Ето някои от неговите най-известни казуси.

Спасява видинчани след народни вълнения

Първият случай, по който работи, е свързан с изгонването на български учител във Видин от гръцкия владика. Това предизвиква масови бунтове и вълнения сред видинчани, като някои от тях попадат в османския затвор. Илия Цанов използва контактите и познанията си за османското законодателството, за да облекчи съдбата на тези българи и дори да освободи част от тях.

Спасява Христо Г.Данов

Видният книгоиздател е заловен с революционна литература във Видин в края на 60-те години на XIX век, но благодарение на усилията на Илия Цанов, успява да избегне наказателно преследване.

Спасява Ботевите четници

Това е най-значимият му казус. Оцелелите Ботеви четници, заедно с още две чети, са заловени от османската власт и изправени пред извънредния съд в Русе. Българският митрополит на града се свързва с Илия Цанов, който се явява като служебен защитник на обвиняемите- прецедент в османската съдебна система. Делото се разглежда на 8 юли 1876 година, като местните власти вече са подготвили бесилките пред сградата на съда, уверени в смъртните присъди. Цанов държи реч повече от два часа, защитавайки тезата, че делото на четниците е част от европейското развитие на Османска империя. Той изтъква, че стремежът към свобода е неотменима част от правата на всеки поданик на султана и той не заслужава смъртно наказание. Очевидно речта и познанията му са на висота, тъй като успява да спаси четниците от приготвените им смъртни присъди.

В заключение, искам да подчертая, че Илия Цанов е бил един от онези тихи герои, които са допринесли значително за свободата на България. Макар че името му често остава в сянка, трябва да се знае, че той има важна роля в създаването на Топханенския акт от 1886 година, с който се признава Съединението. Като външен министър по време на сръбско-българската война, Цанов отказва да предаде Видинския край на сърбите. Спекулира се също, че той е сред тези, които са наложили султанът да няма право да изпраща войски в Източна Румелия при размирици – акт, който е от съществено значение за делото на Съединението.

Христина Христова
Христина Христова Отговорен редактор
Новините днес