Котленските килими са жива история, национална гордост, традиция, която става част от Червената книга на изчезващите видове българско приложно изкуство с надежда да бъде съхранена и единствените по рода си килими по света да не бъдат погубени заедно с естествения край на живота на хората, които са ги изработвали.
До старите котленски килими може да се докоснете благодарение на музейна експозиция в прочутото Галатанско училище, построено в града през 1869 година. Най-старият изложен в експозицията килим е на цели 250 години, с висока художествена стойност, каквато впрочем притежават всички Котленски килими, но се отличава и с употребата на естествени бои, които водят до по-матови цветове.
В музейната експозиция ще откриете и… Чипровски килим, тъкан в Котел. Целта на този изложен килим е любопитните посетители, пленени от магията на килимарството и изкуството на тъкане на килими да могат лично да сравнят Чипровски и Котленски килими и да си отговорят на един от най-често задаваните въпроси – каква е разликата между Чипровски и Котленски килими.
Каква е разликата между Чипровски и Котленски килими?
Първоначално разликата между Чипровски и Котленски килими е била по-осезаема, по-чувствителна, размива се с времето, но все пак остава една изключително ярка – в техниката на тъкане, която в Котел е единствена и неповторима, не се използва никъде по света и именно тя най-ярко отличава Котленските от Чипровските килими, както и от всички останали килими. Тъкането при Котленските килими е на чифт, докато при Чипровските нишките са една до друга. Тъкането на чифт не е случайно. То позволява много повече орнаментика, детайли, украса, която прави Котленския килим толкова богати и произведение на изкуството.
Друга разлика между Чипровски и Котленски килими е свързана с дебелината. Котленските са по-дебели, но ако погледнем към светлина през тях, ще видим и че имат повече ажури, които обаче не надвишават определени размери, за да не са за сметка на здравината на килима. Така Котленските килими не само се отличават от останалите като визия, но постигат и отлично качество и здравина.
Друга съществена черта, която отличава Котленските килими от Чипровсике, е, че двете им страни са напълно еднакви, което ги прави двулицеви, но с две еднакви лица.
Традицията в Котел е жива, непокътната и съхранена през вековете. И макар да не са много младите хора, които искат да попият тайната на великолепните и изкусни Котленски килими, да се научат да тъкат и на свой ред да предадат изкуството на децата си, все още ги има. И докато ги има тях, ще я има и надеждата, че Котленските килими няма да останат само музейни експонати, към които интерес проявяват най-вече чужденците, които по статистика са над 70% от всички посетители в прочутото Галатанско училищеи музейната сбирка от килими, скътало под стрехите си. Докато в миналото много от българките са тъчели килимите си, днес онези, които сядат зад становете, са единици. Но добре, че ги има. Те са онази светла надежда, че миналото и вълшебството на това изкуство не са загубени безвъзвратно и че те ще оцелеят въпреки затворените цехове, които са огласявали тъкачките във всяко село преди години.
Ако имате в дома си завещан от бабите подобен килим, изровете го от скрина, докоснете се до него и го поставете в дома си. Ще придаде усещане за изкуство, лукс, но по онзи мил и роден начин, който няма нищо общо със съвременните стоки и килими, внос от съседни страни. Притежаването на подобно бижу е повод за гордост на домакинята, а Котленските килими – повод за гордост на страната ни.
