Неделник или казано другояче „Кириакодромион“ (известна още и като „Софроние“) – така се казва първата новобългарска печатна книга.
Тя е съставена на новобългарски език от Софроний Врачански. Годината била 1806 г. и е публикувана в румънски град на име Римник. Името му в наши дни е Ръмнику Вълча.
Единственото, което Софроний успява да отпечата, са няколкото завършени съчинения. Първата новобългарска печатна книга е вид сборник, състояща се от 94 празнични и неделни проповеди, както и от мъдри, поучителни слова. Всички те са събрани на 530 страници и подредени в хронологично ред, според годишните празници, за които са написани.
Софронието представлява внушителна за онова време книга. То съдържа орнаменти и ксилографии, а някои от екземплярите са поместили и списък от спомоществователите.
Както и някои други творби на Софроний Врачански, така и „Неделникът“ има компилационен характер за превод от гръцки.
Разберете коя е първата печатна книга в света
Според Александър Теодоров-Балан, прототипът на първата българска печатна книга е „Кириакодромион“ от гръцкия богослов Никифорос Теотокис. Тя е издадена за първи път в Москва през 1796 г. и е отпечатана през 1803 г. в Букурещ. Така е и според думите на Боян Пенев, който се застъпва зад това твърдение.
Според П. Атанасов, изследователят на Софрониевото творчество, авторът е почерпил вдъхновението си и от руските старопечатни книги. Такива са: „Учителното евангелие“ на Иван Фьодоров. То е препечатвано в Русия, през 17 и 18 век, няколко пъти.
Структурата в „Неделника“ и всяка от проповедите върви в един и същи ред: 1. Евангелски текст, 2. Тълкувание и 3. Поучение (не винаги).
7 неочаквани ползи от четенето на книга
В словата с тълкувания и поучения се откриват личните привнесени виждания на самия Софроний. Именно те правят връзката между евангелските текстове и моралистичните му възгледи, както и връзка с манталитета на българите по онова време (края на 18 и началото на 19 в.).
Първата новобългарска печатна книга „Неделникът“ преминава всичко на всичко 3 издания. Това е до Освобождението. Те са както следва: в Нови сад, през 1856 г.; в Букурещ, през 1865 г.; в Белград, през 1868 г.. И така до 1937 г. е препечатвана още 5 пъти.
