Всеки празник винаги е носел и носи своята символика. Бъдни вечер – също. Това е празник на семейството, символизирано от важната роля на огнището и „бъдника“, както и от трапезата, в която се набляга на спазването на християнската традиция на постенето; нали това е последната вечеря от Рождественския пост. Тоест – призовава се семейството, събрано около семейното огнище, да спазва традициите и изискванията на религията като свой пазител и крепител.
Друг, вече незрим, но може би най-важен, символ на този празник е бъдещето. Това личи и по самото му название – Бъдни вечер. Затова и голяма част от ритуалите и обредите, извършвани тогава, са насочени все към взиране напред, в бъдното време, правят се всевъзможни предсказания за плодородие, женитби и здраве.
Хлябът като основополагащо понятие на бита в миналото – всичко се прави най-вече в името на хляба, човек живее, като „си изкарва хляба“, се символизира от т. нар. днес Содена питка – която някога наричали „Боговица“. Преди време, всъщност, тези питки били две, а ако в къщата имало неомъжена мома, замесвали и трета. Като символично е, че се месели от омъжена жена; тоест, негласното пожелание било в идущата година и момата да си намери своята половинка и да създаде семейство.
Още: Бъдни вечер: Това са задължителните традиции за спазване
Друго тестено изделие, приготвяно на Бъдни вечер, бил коледарският кравай – с него стопанката дарувала коледарите, които обикновено около полунощ обикаляли домовете в населеното място. Любопитно е, че ако в къщата имало мома за женене, а нейният избраник бил включен в коледарската дружина, тя също правела кравай – Момински коледен кравай, с който сама дарявала ергенина, когото харесвала.
Ролята на Бъдника е много важна – днес той се замества от елхата, която, разбира се, е с доста различни функции. Той е дъб, бук или круша, който се отсича сутринта на 24 декември, от него се отрязва една част, подходяща за слагане в огнището, която се внася тържествено в къщата. Домакинята му поставя тамян, помазва го с миро. Привечер стопанинът го запалва, все така тържествено, и той не трябва да угасва до сутринта – ако се случело да угасне, вярвали, че това ще донесе беда на къщата.
По Бъдника в миналото гадаели и се опитвали да предсказват бъдещето. Затова той трябвало да е отрязан от здраво дърво, обикновено вековно – за да бъдела здрава и къщата. Помазването му с миро го превръщало в свещен участник в целия обред, с което изразявали дълбоката си почит към природата, откъдето го били взели – някога с миро помазвали царе, крале и, въобще, короновани глави. По този начин бъдникът със своя вече свещен огън символизирал настъпващата светлина на новата година.
Под синията (софрата, селската ниска кръгла маса) се слагала слама – това напомняло за наближаващото Рождество Христово, когато Бог се родил в обикновена витлеемска кошара.
Още: Пожелания за Бъдни вечер, с които да зарадвате най-любимите си хора
Трапезата на Бъдни вечер била подреждана с нечетен брой постни ястия; в някои региони обаче допускали 12 блюда, които символизирали 12-те месеца на настъпващата Нова година. Традиционното „бъднишко“ меню включвало пълнени ястия – сарми и чушки като символика на храни, излизащи от обвивки, както излизат от земята пшеница, овес, ръж и въобще всякакви други. Непременно имало чесън и лук – народът ни познавал техните лековити качества. Набъбващите и разпукващи се в процеса на готвенето култури – боб, леща, символизирали, повече или по-малко осъзнавани по този начин, процеса на раждане.
Пуканките пък означавали, че е добре идващата година да се „пука“ от изобилие. А ореховите ядки и тиквените семки, като семена, символизирали плодородието.
Какво се готви за Бъдни вечер и Коледа в различните краища на България?
