„Дори и най-големият ви враг не може да ви навреди толкова много, колкото собствените ви непредпазливи мисли“ – Буда.
Източните философски школи гледат на конфликтите и дори на самата концепция за победа над врага по съвсем различен начин от западните. По-специално, унищожаването на врага или лишаването от неговата чест и достойнство изобщо не се счита за победа. Да завладееш означава да неутрализираш онези, които искат да навредят, и, ако е възможно, да го направиш така, че да превърнеш врага в приятел.
За нас този подход към конфликта може да изглежда много странен, ако не и лош. За съжаление повечето хора вярват, че победата над техния враг е нещо, което само по себе си може да донесе истинска радост и щастие (независимо какъв метод е използван за постигане на тази победа). Това мнение произтича от доста пагубната идея, че резултатът е по-важен от пътя, който е довел до него. Не е изненадващо, че отмъщението и злобата стават по-важни за тях от личностното израстване.
Проблемът е, че побеждаването на врага чрез негативни, агресивни и насилствени средства носи само много временен и много относителен триумф. Когато се опитваме да се справим с врага, без да се срамуваме от средствата, ние не само вредим на нарушителя, но и подхранваме най-негативната част от него, скрита в дълбините на нашата душа.
Да, побеждавайки по този начин, можем да изпитаме краткотрайна радост и удовлетворение, но в същото време засилваме всички разрушителни емоции, които преди това са дебнели в нас.
С КОЙ ДРУГ СЕ БОРИМ - ВЪНШНО ИЛИ ВЪТРЕШНО?
Враговете могат да бъдат както външни, така и вътрешни. Дзен ни казва, че вътрешните врагове често са много по-опасни и разрушителни от външните. Вътрешните врагове включват емоции като гняв, гордост, омраза и т.н.
Всички тези емоции са способни да заслепят, силно ограничават избора и ги карат да извършват действия, които противоречат на тяхното собствено благополучие и вярвания.
Вътрешният враг може да ни удари там, където сме най-уязвими. И го прави в най-неподходящия момент.
Но външните врагове, ако имат власт над нашия живот и вътрешен свят, тогава тази власт е доста незначителна - освен ако ние самите не им придаваме твърде голямо значение.
Външните врагове започват да надделяват над нас едва когато успеят да събудят вътрешни врагове в нас. Защо? Защото когато сме обхванати от гняв или омраза, ние сме лишени от най-важното си предимство: интелигентността.
И така, основното, което учат философските школи на Изтока, е, че не можем наистина да победим външния враг, ако първо не победим вътрешните.
