Гергьовден се празнува на 6 май. Тогава честваме паметта на свети Георги Победоносец, покровител на земеделците и пастирите. Това е и Денят на храбростта и на Българската армия.
Обичаите и традициите на празника се свързват с животновъдството, земеделието и здравето. Какво е прието да се прави на този ден?
Стопанката на дома става рано и мете двора. Вратите биват закичени с букетчета от люляк, разцъфнала клонка от овошка и здравец. Тези китки се оставят на вратите, докато изсъхнат – техният смисъл е да посрещнат берекет, щастие и здраве, които да останат в къщата цяла година.
На този ден някога задължително се заколвало агне – първото мъжко, което било родено тази година. Закичвали го с венец от току-що набрани цветя и прикрепвали към венеца запалена свещ. Давали му малко свежа трева и да близне каменна сол - за да има през годината плодовитост и всички да са сити. Кръвта му изливали в река, та „в къщата да тече берекет“. В котлето с кръвта слагали коприва – тя се използвала за лечение на кожни болести.
Откога Гергьовден е официален празник в България?
Е, днес може да се мине и с агнешко от магазина – според финансовите възможности.
Още преди да изгрее слънцето, рано сутринта жените и децата беряли лечебни билки и полски цветя, които накитвали на китки и венци. С венците украсявали прозорците и вратите, а букетите връзвали на котли с мляко, на нощвите за хляба и на опеченото агне.
Понеже вярвали, че на Гергьовден природата дарява плодородие и здраве, някъде имали обичай сутрин рано всички да излизат на поляна с росна трева и да се търкалят в нея. Особено жените вярвали, че това ще им помогне да раждат много и здрави деца.
Овцата, която първа била родила агне през годината, „задоявали“. Това задояване било особен ритуал, не както обикновеното доене. Накичвали я с венец от здравец, къпина, коприва и глог, вързан с червен конец. Друг такъв венец окачвали на вратата на кошарата. Овцата била „задоявана“ от млада жена в котле, на чиято дръжка с червен конец връзвали китка. Тя отпивала и първа от млякото с кухо стъбло от девесил, та да се раждат женски агнета.
Къде по света се празнува Гергьовден?
На Гергьовден се откривала т. нар. „лятна паша“. Рано сутрин добитъкът бил извеждан да пасе на зелено след зимното подхранване все със сухо сено - а го подкарвали с току-що отрязана зелена пръчка.
Особените „гергьовски хлябове“ били замесвани в добре остъргани и почистени нощви. Жените, които ги месели, се пременявали в нови ризи и се закичвали с китка, вързана с червен конец. След като тестото било омесено, го оставяли да втасва, покрито с женска риза; целта била все тази, да се раждат повече женски агнета – нали от тях се получавало мляко, раждали се други агнета. А от мъжките каква полза - като станат овни, само да си блъскат коравите глави...
Гергьовските пити били по-големи от обикновените, отгоре ги украсявали с тестени фигурки на кошара с овце, овчари, кучета, овчарски геги. Питите били носени в черквите да ги освети попът. Освен печено агнешко, на гергьовската трапеза присъствали сирене, зелен чесън, кисело мляко, скоро издоено прясно мляко.
В празничния ден традиционно се играели хора. Връзвали люлки - а които моми и ергени не се люлеели, нямало да им върви през годината.
