Децата са най-фините и крехки създания на света. С тях трябва да се подхожда толкова внимателно и прецизно, все едно държим кристалче в ръцете си.
Любимите ни същества са облечени в ранимост и при една малка грешка от страна на родителя, те могат да почувстват безкрайната болка.
Мили родители, бъдете отговорни, когато разговаряте със своите наследници. Помнете, че тези крехки създания имат нужда от любов, подкрепа и ласки.
Те не са се появили на този свят, за да попиват обиди, крясъци и викове. Мъничко им трябва на малчуганите, за да разберат кое е правилно и кое не. Да се борят да бъдат по-добри.
Родители не искат децата да се връщат в училищата и градините
Ако един родител се отнася с мъничето си така, както самият той би искал някой да се отнася с него, то значи ще успее да моделира стойностен Човек.
Няколко са фразите, които в ежедневието често изхвърчат от устите на майките и бащите. Всъщност точно тези уж незначителни слова могат като с брадва да посекат детското съзнание и мотивация.
Помнете, че именно тези думи играят ключова роля при възпитанието сред най-невинните и беззащитни същества. Замислете се, че всичко, което вашите родители са изричали, е рефлектирало върху съзнанието ви по един или друг начин.
Най-добрият виц за родители, който ще прочетете днес
За добро или за лошо днес трябва да се стегнете и да не допускате грешките, на които някога сте били свидетели!
Ето какво никога да не казвате на своите приказни деца:
„Пак ли правиш физиономии?!”
Някои майки и бащи не допускат, че най-малките членове в семейството също могат да преминават през тежки периоди. Това може да се дължи на скандал сред децата, счупена играчка, обида или друго.
Ако нямате време, в което да поговорите с мъничето и да му дадете правилен съвет, изслушвайки онова, което има да ви каже, най-добре го оставете да му мине. И малките деца имат своите тревоги, макар за възрастните те да са незначителни.
„Ти не можеш. Аз ще го направя!”
Никога не правете грешката да казвате на малчуганите, че те не са способни да направят това и онова. Да, със сигурност подобна фраза е склонна да излезе от устата ви, защото искате да го предпазите от нацапване или друго.
Помислете обаче, преди да го изречете. Оставете го само да се сблъска с новото предизвикателство. Ако нещо ви тревожи, наблюдавайте го отстрани и се включете в даден момент. Никога не го отказвайте!
„Ти си лошо дете!”
Няма лошо дете. Има лоши възрастни хора. Такива, които изпитват злоба, ненавист, завист и каквото друго се сетите. В чистите и неопетнени детски души живеят единствено мечти и надежди.
Ако мъничето ви плаче, инати се, не иска да се храни, това съвсем не значи, че то е лошо дете.
Помислете дали нещо не провокира това раздразнение у него. Дали пък някъде не грешите? Може да му е топло, студено, безвкусно, да не се е наспало и още куп други причини, които няма смисъл да изброяваме. Но лошо дете категорично не съществува!
Обичайте най-малките създания. Милвайте ги, целувайте ги, прегръщайте ги силно, наставлявайте ги – те имат нужда от всичко това.
Един ден ще ги наблюдавате от километри разстояние и ще се гордеете с хората, които сте отгледали и възпитали!
