За Странджа вечерта преди Рождество Христово е втората от трите "кадени вечери", разказа преподавателят по етнология в университет "Проф. д-р Асен Златаров" в Бургас, проф. Диана Радойнова.
Вечерите се наричат "кадени", защото се прекажда освен цялата къща, всички стаи, включително и оборът и "най-добрият приятел на човека по това време – волът".
Обичаят е запазен основно в източната част на планината. Първата вечер е на Никулден, втората – тази вечер, а третата – на Йордановден.
За всяка една от тях, стопанката на дома, омесва специален обреден хляб, който е със специфична за региона символна украса. Това е пръчка от тесто, която на Никулден е във формата на полукръг на края на питата, на Бъдни вечер е ¾ от хляба, а на Йордановден се сключва, пояснява Радойнова. Това означава, че на Йордановден е започнала новата година.
Същата пита, стопанинът я поставя над главата си на Бъдни вечер и я разчупва и по големината на двете парчета се гадае за времето през следващата година – ако лявото парче е по-голямо, зимата ще е дълга и тежка, в другия вариант пролетта ще дойде рано.
На трапезата на Бъдни вечер задължително трябва да има 3 ястия – обреден хляб, варен боб или царевица и варено жито, разказва проф. Радойнова. Те съдържат смисъла на зърното, което като се вари и набъбва, както слънцето започва да пораства наново.
В Бургаско е имало интересен обичай на местните гърци, добавя етнологът. Българските гърци са спазвали традицията на благотворителността по това време на годината. "Привечер, стопанинът на дома да излезе, да се разходи по улицата и ако види човек, който е гладен, беден, бездомен, да го покани в дома си и да го нагости", разказва проф. Диана Радойнова.
Времената са такива, че едва ли днес ще поканим някой такъв човек в дома си, но са много начините, с които можем да помогнем на нуждаещи се, коментира Радойнова и обобщава със странджанската приказка: "На такъв човек дари, за да ти се повиди".
Източник: БГНЕС
