Кислород и основа за изкуствен тор могат да бъдат извличани от атмосферата на Марс, която се състои предимно от въглероден диоксид (CO2) и малка част азот. Това откри изследователска група от Университета на Антверпен (UAntwerpen), предаде за БТА белгийската агенция Белга.
Учени от химическата изследователска група „Пласмант“ (Plasmant) на Университета на Антверпен откриха метод, който би позволил атмосферата на Марс да се използва за превръщане на въглеродния диоксид в кислород и въглероден монооксид (CO) и за превръщане на азота в добра основа за тор, който потенциално може да се използва за поддържане на живота и транспорта на червената планета.
„Забележително е, че никога досега не е постиганата подобна скорост и енергийната ефективност на преобразуването и това може да има важни последици за човечеството“, каза професорът от университета Анеми Богартс.
Плазмата е четвъртото агрегатно състояние след газ, твърдо и течно и се създава, когато газовите молекули се разделят на заредени частици при добавяне на енергия. Тя може да се използва например за разделяне на въглеродния диоксид и азота и превръщането им в нови молекули.
В направен от изследователите плазмен реактор те генерираха плазма чрез вкарване на електрическа енергия в реактора. „Преобразуването в нови молекули е възможно с входяща енергия от 1 КВтч. Можете да сравните това с количеството енергия, използвано от 1000-ватова микровълнова фурна, когато е включена за един час.“
Плазменият реактор разделя газовите молекули на реактивни частици, след което тези частици отново се сблъскват една с друга и образуват нови продукти.
"На практика всичко се свежда до създаване на малки мълнии в нашия реактор. Тези мълнии първо разделят газовите молекули, като CO2 и азот, на силно реактивни частици, след което тези частици се сблъскват отново една с друга и образуват нови продукти, “, обясни Богартс.
Плазменият метод е няколко пъти по-бърз и енергийно по-ефективен при превръщането на въглеродния диоксид в кислород и гориво за бъдещото изследване на Марс и също така би бил много гъвкав метод, с моментално време за стартиране и следователно съвместим с променливата и непостоянна наличност на слънчева енергия за производство на електричество на Марс.
Сега изследователите искат да проучат допълнително дали свързването на плазмения процес с технологията за разделяне на газ може да осигури чисти газови потоци от кислород, CO и NOx, които са необходими за поддържане на живота и транспорта по време на бъдещо роботизирано или дори човешко изследване на червената планета.
