Асрофизиците Бенджамин Бромли от Смитсъниънската астрофизична обсерватория в САЩ и Скот Кениън от университета на Юта са оценили максимално допустимия брой суперземи, които биха могли да възникнат в Слънчевата система. Изследването на учените е публикувано на сайта arXiv.org.
Учените смятат, че в гравитационно нестабилния пръстен от твърди тела, въртящи се около Слънцето, са могли да възникнат не повече от десет суперземи.
Този процес може да е отнел 100-250 милиона години, в случай че небесните тела се формират на разстояние 250 астрономически единици от Слънцето, и 1-2 милиарда години, ако става дума за три пъти по-голямо разстояние. Под суперземи учените разбират планети, които са до 50 пъти по-тежки от Земята.
Възникването на повече от десет суперземи е възможно за време, превишаващо съвременната възраст на Слънчевата система (тоест то е слабо вероятно).
В друго свое изследване същите учени са разгледали сценарий, в който суперземите се образуват недалече от Слънцето, след което някои от тях се превръщат в планети, подобни на Уран и Нептун, които гравитацията на газовите гиганти (Юпитер и Сатурн) изхвърля в периферията на системата (на разстояние до 300 астрономически единици).
Учените са стигнали до своите изводи, като провели компютърно моделиране с отчитането на параметрите на Планетата Х, за чието съществуване сочат астрономите Майк Браун и Константин Батигин от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена. Учените съобщиха за откриването на обект с размерите на Нептун зад орбитата на Плутон, който е десет пъти по-тежък от Земята.
Потенциалната девета планета в системата се върти около Слънцето по разтеглена орбита (и в наклонена спрямо орбитата на Земята плоскост) с период от 15 000 години. Нейният механичен състав е подобен на този на газовите гиганти Уран и Нептун, припомня Lenta.ru.
