За четвърти път идвам в България и винаги го правя с много голямо удоволствие. Доставя ми голямо удоволствие общуването с българската публика. България се появява в една от моите книги „Последната тайна“. Интересуват ме някои алтернативни теми като това какво се случва с нас като починем. Интересно е да се разбере, че науката вече е стигнала до някои открития относно начинът, по който съзнанието ни организира и създава реалността. Т.е. светът около нас, нещата не биха съществували ако не съществуваше нашето съзнание. Това е заключение на самият Алберт Айнщнайн.
Това каза Жозе Родригеш Душ Сантуш по време на Международния литературен фестивал, който се проведе в рамките на Панаира на книгата в НДК. Душ Сантуш отговори и на други въпроси на журналисти.
Разкажете ни повече за романа ви и как това, че сте журналист се отразява на писането ви.
Романът "Ключът на Соломон" (издателство "Хермес") отне много време за овладяване на научната част на темата, особено тези, коти са свързани с квантовата физиката. Голямото предизвикателство беше да се опитам да предам много сложни неща на разбираем език. Близо две години правих проучвания преди да започна да пиша книгата. Най-големият комплимент за мен бяха думите на един физик, който каза, че съм успял да обясня нещата от квантовата физика така, че дори самите физици да ги разберат.
В начина ми на писане пролича журналистът в мен. Журналистите имат две характеристики - те се опитват да бъдат много ясни, защото ако читателят или зрителят не ни разбере, вината ще бъде наша. Другата отличителна черта на журналистическата реч е, че журналистите се опитват да бъдат занимателни.
Казват, че хората като цяло не обичат да четат. Не съм съгласен с това. Хората не обичат да четат скучни книги.
Какво мислите за стените, които се издигат в Европа?
Това са бежанци от военна ситуация и ние трябва да ти приемем. Причината за това е хуманна. Ако става дума да икономически мигранти, не сме длъжни да ги приемем. Затруднението е да се направи тази разлика. Има друг проблем, който възниква във връзка с това и това е проблемът с тероризма, ислямския тероризъм. Трябва да се противопоставим по два начина. Първо, да се бомбардира Ислямска държава, но това по същество не решава проблема в дълбочина. Това, което трябва да бъде убито е идеята. Защото това е 7-глава ламя, на която като отрежеш едната глава, пораства нова на нейно място. Ататюрк в Турция е показал как да стане това. Има някои части в ислямските текстове, които могат да бъдат описани като фашизъм, защото предвиждат превъзходство над другите народи. И Ататюрк забранява четенето на тези части. Той е разбирал добре своята религия. Ние трябва да проумеем че в Турция това е имало положителен ефект. По същия начин в нашите училища е забранено да се проповядва расизъм. По тази причина не разбирам защо в Европа трябва да се позволява в училище пропаганда на ислямски, еврейски радикализъм или фашизъм.
Ние трябва да бъдем толерантни. Но можем да бъдем толерантни в отговор на друга толерантност. Не може да проявяваме толерантност към нетолерантността. През 30-те години англичаните са били много толерантни към нацистите и от това не е излязло нищо добро. Ние сме много толерантни към радикалистите.
Така че трябва да бъде убита идеята, а една идея не се унищожава с усмивки, а със забрани, както се прави с нацистките текстове.
Какво се случва с нас след смъртта ни, може ли науката да отговори или религията отговаря? Вярвате ли, че Христос е възкръснал?
Позицията ми е на агностик, а не на атеист. Вярвам в науката като инструмент да проумеем какво се случва в реалността. Защото науката е метод, чрез който изследваме природата, а тя ни отговоря с резултатите от нашите опити. И така ние проумяваме как тя функционира. Природата не лъже. Може да не разберем отговора, който ни дава, но това е друг въпрос.
Исус наистина е съществувал, но дали е Божи син… Може би, той е човешко същество, като всички други. Учените са огледали всичко с телескопите си и не са видели такъв старец, така че това е едно квантово-морфическо построение. Когато говорим за Бог от научна гледна точка търсим две неща във Вселената: дали Вселената е интелигентна или не и отговорът е Да, ако се огледаме около себе си, разбираме, че всичко е създадено с много интелект. За да разберем дали съществува Бог трябва да разберем дали този интелект е целенасочен. А тази целенасоченост се доказва по-трудно. Но може би това не е Богът от Библията.
Смятам и, че както въпросът за смъртта, както въпросът за Бог, не е чисто религиозен въпрос, а по-скоро научен. Всички знаем историите на хора в клинична смърт, които виждат тунел и ангелоподобно създание, което ги чака в края на тунела. Въпросът е какво означава това преживяване. Приятният отговор е, че вероятно душата съществува, макар че умира биологичното ни тяло. Това ни успокоява, защото в известен смисъл не умираме.
Съществува и друга теория, която Айнщайн е наричал поле на фантасмагорията, това е обяснено в книгата! Тя доказва създаването на реалността, благодарение на съзнанието.
