На 11 февруари 2025 г. излиза нова книга от Джейн Ан Кренц "Нощният остров" в превод на Дафина Янева - Китанова (издателство "Хермес") Кренц е авторка на над 50 поредни бестселъра на „Ню Йорк Таймс“. Общият тираж на книгите й надхвърля 30 милиона екземпляра. Тя е първата носителка на наградата „Джейн Остин“ на Romantic Times, създадена да „почете представителите на романтичната общност, които са повлияли значително на жанра“. Вижте откъс от произведението.
Излиза "Кубинската наследница" - нова книга от Сорая Лейн
Откъс
Тази нощ отново щеше да сънува кошмари.
Още: Скоро: Излиза "Нощният остров" от Джейн Ан Кренц
Винаги бе имала дарбата да намира загубени ключове, очила и домашни любимци. Това не й създаваше никакви проблеми. Ала новата й паранормална способност да открива телата на загинали от насилие беше не само депресираща, но и водеше до паник атаки и тревожни сънища.
Защо нямаше талант за нещо позитивно, например да открива печелившите числа от лотарията? Защо трябваше да са трупове?
Талия Марч събра смелост. Тя стисна в едната си ръка златното копче за ръкавели на мъртвеца, а с другата ръка докосна металния контейнер за боклук с индустриални размери. Беше подготвена психически и физически, беше се стегнала вътрешно, но въпреки това паранормалната мълния разтърси нервите и сетивата й. Опитът й от последните няколко месеца я беше научил, че енергията, породена от насилие, винаги причинява шок. Онова, което откриваше с новата си способност, бе паранормалният отпечатък от емоциите на убиеца - или липсата на такива, - както и болката и страха на жертвата. Това генерираше токсична смес, която се просмукваше на местопрестъплението и за нея беше очевидна като локва кръв.
Още: Откъс от "13 неща, които психически силните двойки не правят", Ейми Морин
Усещаше лек трепет, излъчван от копчето за ръкавели. Собственикът беше мъртъв, но предметът, който бе носил често приживе, все още беше пропит с неясното ехо на неговите вибрации.
Талия можеше да работи с почти всеки предмет, принадлежал на изчезналия или загиналия, но в последните месеци беше узнала, че някои материали поглъщат и отразяват паранормалната енергия по-ефективно от други. Златото беше особено силен проводник, почти толкова добър, колкото кристала.
- По дяволите - прошепна тя и бързо отстъпи назад. - Той е там, вътре.
Още: Ейми Морин ни учи на "13 неща, които психически силните двойки не правят"
Роджър Госард, шефът на „Госард Консълтинг“, консултантска компания за криминални разследвания, огледа контейнера за боклук с болезнена гримаса.
- Сигурна ли си?
- Наехте ме заради точните предположения - отвърна тя. - Това е.
Роджър изсумтя, но не възрази, нито поиска подробности. Знаеше, че е по-добре да не я моли да обясни заключението си. Той погледна към нещастния мъж, облечен в униформа на охранител с логото на компанията, която контролираше товарния док.
Още: "Сватбеният гост" - трилър, който ще ви накара да се замислите преди да кажете "да"
- Може ли да погледнем? - каза Роджър. - Трябва да разберем със сигурност дали вътре има труп, преди да се обадим на полицията.
Охранителят сви рамене.
- Шефът каза, че трябва да ви съдействам, но аз веднага ви заявявам, че няма да вляза в този контейнер, за да търся труп. Оправяйте се сами.
- Добре. - Роджър се обърна към двамата членове на екипа си, които чакаха инструкции. - Бейли и Томас, погледнете. Трябва да се уверим.
Мрачни, но примирени, двамата нахлузиха дебели ръкавици, качиха се в контейнера и се заеха да ровят из боклука, изхвърлен от няколкостотин офис служители, работещи в сградата.
Талия се оттегли в предната част на товарния док и се загледа към алеята. Валеше непрестанно, нещо типично за Сиатъл през късната есен. Надвисналото небе показваше, че времето няма да се промени скоро. Сезонът на Голямата сивота едва започваше.
В миналото драматизмът на сезона не й влияеше. Но след нощта, която й се губеше в епизода с амнезията, много неща се бяха променили. Сега изпитваше гнетящо чувство за нещо неминуемо, тлеещо под повърхността, усещане, което се засилваше от късното разсъмване и ранния здрач.
Тя престана да се вслушва в шума от ровенето в контейнера и отвори телефона си. Нямаше ново съобщение от мистериозния информатор. Започваше да губи надежда. Може би я бяха измамили. Това беше обезкуражаваща мисъл, защото следата изглеждаше толкова обещаваща.
Още: "Играта на Касапина" - дългоочакваното продължение на хорър сензацията "Касапина и орехчето"
- Изглежда, че открихме Клейтън, шефе - извика Бейли. - Опакован в найлоново фолио. Не е красива гледка.
Охранителят се отдръпна от кофата за боклук, сякаш беше радиоактивна.
- Това е достатъчно - каза Роджър. - Не докосвайте нищо друго. Ще се обадя на Ситън и ще го уведомя. Той ще е доволен. Вече няма случай с изчезнало лице. Налице е убийство.
- Без съмнение - промърмори Томас. - Изглежда, че някой е използвал чук.
Още: Уилям Мълиган ни учи на "Прости правила за добър живот"
Откъс от "Кубинската наследница", Сорая Лейн
