Биолози и историци от Австрия и Италия проучиха състава на биологичния материал в седем рисунки на Леонардо да Винчи. Те открили неочаквано разнообразие от бактерии, гъби и човешка ДНК. Резултатите от изследването са публикувани в списание „Frontiers in Microbiology“.
Още: Честват неповторимото изкуство на Христо Явашев - Кристо в Ню Йорк, Берлин и Париж
Още: Галерия "Нюанс" представя изложбата "Мигове" на Нина Русева
Учените използвали иновативен геномен подход, наречен Nanopore, за да анализират микробиома на рисунки, който комбинира метода секвениране от трето поколение с протокол за амплификация на генома (WGA).
Това е първото пълно геномно изследване на произведения на великия италиански художник, предаде БГНЕС.
Чувствителният метод Nanopore е много добър инструмент за мониторинг на произведения на изкуството, с чиято помощ може да се оцени микробиома и да се визуализират неговите вариации.
Още: "Опиянение" сборна изложба живопис и пластика в галерия "Арт Маркони" (КАРТИНИ)
Още: 75 години Градска художествена галерия във Варна: Почит към градските художници (СНИМКИ)
Въпреки отстъствието на видими увреждания на хартията, учените открили следи от голямо количество бактерии върху рисунките на Леонардо, а количеството им преобладавало над това на гъбите.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Богдан Александров е носител на Националната награда за живопис "Майстора"
Още: Предлагат допълнителен билет за Лувъра само за "Мона Лиза"
Според тях, голяма част от тези бактерии са типични за микробиома на човека и са оставени по време на реставрационни дейности.
Друго интересно откритие било наличието на голямо количество човешка ДНК. Авторите подчертават, че нямат основания да твърдят, че това е ДНК на художника. По-вероятно е следите да са оставени от реставраторите през годините.
Учените успели да установят също, че рисунките са били дълго време в Торино и Рим.
Още: Почина легендарна българска дизайнерка на порцелан
Авторите на проучването смятат, че с раработения от тях метод може да се създават биологични „пръстови отпечатъци“ на най-известните произведения на изкуството, което не само ще даде възможност да се научи много за историята на създаването им и начина, по който са били съхранявани, но и ще им осигури допълнителна защита.
