Миналата година станахме свидетели на най-големия брой конфликти след края на Втората световна война. През последните години тази тревожна тенденция се засили и войните станаха водещ двигател на хуманитарните нужди в световен мащаб. Паралелно конфликтите стават все по-продължителни и сложни. Ужасните последици от това могат да се видят най-осезаемо в Газа, където вече са убити повече деца, отколкото във всички конфликтни зони от 2019 г. насам (бел. ред. - данните за убитите в Газа след 7 октомври, 2023 г., са на здравното министерство, което е под контрола на "Хамас"). Междувременно от началото на пълномащабната инвазия на Русия са убити над 10 000 украински мирни граждани (бел. ред. - официални данни на ООН за потвърдени случаи, като постоянно има уточнения, че жертвите са много повече). Това са само два примера от многобройните човешки трагедии, които се случват днес и често остават извън фокуса на общественото внимание.
Освен от бруталността на войната, хуманитарната ситуация в глобален мащаб допълнително се изостря от влошаващата се климатична криза. Именно климатът е причина уязвимите общности да затъват все по-дълбоко в нестабилност и страдание. Днес около 300 милиона души се нуждаят от хуманитарна помощ. Ако това беше населението на една държава, тя би била четвъртата по големина в света. Колкото повече се умножават хората, които изпадат в хуманитарна нужда, толкова повече сякаш забравяме онези, които са попаднали в това положение преди тях. Например финансирането за бежанците от общността рохингия в Бангладеш и за момичетата, лишени от човешки права в Афганистан е ограничено и дори неглижирано, тъй като политиците и медиите се фокусират върху по-нови извънредни ситуации. От Венецуела до Йемен само за три години броят на гладуващите е нараснал с над 120 милиона души, което се равнява на над една четвърт от населението на Европейския съюз. Милиони деца остават без образование, лишени са от основни права като храна, и дори биват наемани от въоръжени групировки.
Още: Ще се бие ли българинът за страната си, ако има война: Проучване
Хуманитарната помощ: Картината сега
СНИМКА: Getty Images
Обаче точно в момент, в който хуманитарната помощ е най-необходима, глобалният отговор далеч не е достатъчен. Към днешна дата пропастта между хуманитарните нужди и наличното финансиране е по-голяма отвсякога, а призивите за подкрепа разчитат почти изцяло на тревожно малката международна донорска база. Миналата година над 90% от общите контрибуции в световен мащаб дойдоха от едва 20 донора, като трите най-големи донори — включително Европейската комисия — предоставиха почти 60% от отпуснатото глобално финансиране за хуманитарна помощ. Редом с Европейската комисия още четири от 10-те най-големи донори по света са държави членки на ЕС: Германия, Швеция, Нидерландия и Франция. Заедно Комисията и тези четири държави допринасят за близо 90% от общото европейско финансиране за хуманитарна помощ. През 2023 г. ЕС предприе важна стъпка като увеличи колективната си вноска, определяйки доброволна цел от 0,07% от брутния национален доход на държавите-членки за хуманитарна помощ. Испания дори включи това в националното си законодателство.
За малцината участници, които се нагърбват с това нелеко бреме, трайно ограничената донорска база не е нито устойчива, нито справедлива. Освен това не е логично Русия и Китай, две от петте страни – постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН — международния орган, който носи основната отговорност за поддържането на международния мир и сигурност — до голяма степен да отсъстват от донорската общност. В свят на нарастващи конфликти това следва да бъде силно обезпокоително за всички нас. Ето защо всички други държави, които се стремят да играят роля на международната сцена и в частност страните от Г-20, трябва да положат повече усилия и да допринесат за глобалните хуманитарни действия в съответствие със своята икономическа тежест, тъй като хуманитарната помощ е глобална отговорност, която трябва да бъде поделена справедливо.
Още: "Храна от небето": Доставки по въздух в палестински бежански лагер (ВИДЕО)
Насилието ни залива
Финансирането не е единственото предизвикателство, пред което сме изправени. Тези, които извършват насилие по света стават все по-безочливи в нарушаването на международното хуманитарно право. Миналата година бяха регистрирани повече жертви на въоръжени конфликти сред гражданското население, отколкото през която и да е година от 2010 г. насам. Жените и децата най-често понасят тежестта на страданието, което отчасти се дължи на нарастването напоследък на сексуалното и основаното на пола насилие в зоните на конфликт. Наред с това все по-често се отказва хуманитарен достъп до зоните на конфликт и хуманитарните работници са изложени на максимално голяма опасност.
ЕС е един от най-активните застъпници за по-голямо зачитане на международното хуманитарно право в зоните на конфликт. Въпреки тези усилия, постигането на промяна изисква координирани и последователни действия от страна на цялата международна общност, защото дори войните имат правила и тези, които ги нарушават, трябва да бъдат подвеждани под отговорност.
Хуманитарната помощ сама по себе си няма да спре нарастващите лавинообразно страдания. За да се справим трайно с кризите, нашата хуманитарна подкрепа трябва да бъде съчетана с усилия за развитие и за мир – това е единственият начин да подкрепим уязвимите общности да се изтръгнат от цикъла на нестабилност и от зависимостта им от помощи. Това усилие следва да включва и повече инвестиции за изграждане на устойчивост на местно ниво предвид усложняващата се климатична картина.
Още: Руски дрон в атака, докато ООН раздава хуманитарна помощ в Украйна (ВИДЕО)
СНИМКА: ЕК
Казано накратко, днешният ни свят не е в добро състояние. През последните години хуманитарната дейност, която вършим, става все по-необходима и все по-трудна. Път напред естествено има; има и очакване от нас, европейците, да направим още повече. Въпреки всички предизвикателства през последните години, солидарността на ЕС с нуждаещите се остава непоколебима. Според неотдавнашно проучване, над 90% от европейците смятат, че е важно ЕС да финансира дейности за хуманитарна помощ, а според мнозинството анкетирани хуманитарната помощ е по-ефективна, когато се координира и предоставя от ЕС.
Непосредствената възможност да се отговори на очакванията е тазгодишният Европейски хуманитарен форум, организиран съвместно от Европейската комисия и белгийското председателство на Съвета на ЕС. На 18—19 март над хиляда представители на хуманитарната общност, държавите членки на ЕС, както и на други заинтересовани страни ще се срещнат в Брюксел ще проведат стратегически дискусии за начините за по-ефективно подпомагане на нуждаещите се, и ще демонстрират ангажимента си за преодоляване на недостига на финансиране.
Глобалните хуманитарни перспективи продължават да се влошават и ние не можем просто да си затваряме очите. Знаем какво трябва да направим. Сега е времето да действаме.
* Автор: Янез Ленарчич, комисар на ЕС по въпросите на управлението при кризи. Заглавието е на редакцията на Actualno.com
