Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Коронавирусът и доверието в политиците - странните феномени

02 юни 2020, 18:00 часа • 2563 прочитания

В Япония, където живеят 125 милиона души, отмениха извънредното положение - пет дни предсрочно. 900 жертви на коронавируса в страната за цялата пандемия се определя като невероятен успех. Как може да се обясни тогава феноменалното падане в рейтинга на премиера Шиндзо Абе и многобройните искания за неговата оставка? И защо рейтингът на Доналд Тръмп остава стабилен дори след като в САЩ починаха над 100 хиляди заразени с Covid-19?

Експертите са съгласни: природните бедствия, националните трагедии и дори войните имат положителен ефект върху рейтинга на управляващите партии и политици. В трудни моменти хората обикновено се обединяват, за да се противопоставят на обща заплаха. Съответно подкрепата за президентите и премиерите се увеличава.

Пандемията беше тест за всички световни лидери: някои веднага взеха контрола в ръцете си, други наблюдаваха ситуацията дълго време и се забавиха. Данните за броя на заразените хора и смъртността от коронавирус – доколкото може да им се вярва предвид ограничения брой тестове и в някои случаи непрозрачността на статистическите изчисления - се превърнаха в един от основните критерии за подкрепа на държавниците. В някои ситуации ефективното управление на кризи даде резултати, но имаше случаи, в които лидерите загубиха подкрепата на обществото, въпреки успешното излизане на страната от блокирането.

Желание за Олимпиадата, а не пандемия

Япония не беше щастлива от самото начало: в страна, в която живеят 125 милиона души, около една трета от населението е над 65 години. По този показател Япония е абсолютен лидер и дори изпреварва Италия с нейните 23%, а коронавирусът, както бързо стана известно, е по-трудно да понасят възрастните хора.

В началото на април вирусът се разпространи бързо в Токио, а правителството не предприе никакви мерки и позволи само пациенти с тежки симптоми да бъдат тествани за COVID-19. В същото време тестването беше широко разпространено в съседна Южна Корея, властите успешно проследяват контактите на пациентите и броят на заразените започва да намалява. Накрая, на 7 април японският премиер Шиндзо Абе въведе извънредно положение.

Абе нямаше правомощието да обявява блокиране в европейски стил в страната - вместо това той помоли хората да избягват контакти и да ограничават посещенията на обществени места. И като една от мерките за подкрепа, правителството изпрати по две защитни маски на японците - те веднага започнаха да им се подиграват - маските не покриваха добре устата и носа и бяха твърде малки.

До голяма степен поради тази реакция правителството не получи дивиденти - всички лаври отидоха при обикновените японци, при които много преди пандемията на коронавируса бяха налице стабилни навици, които помагат в борбата срещу разпространението на инфекция: носенето на маски по време на болест, високите стандарти за лична хигиена.

И все пак - едно е да не печелите политически точки, съвсем друго е да ги загубите. Според анкети, проведени от вестник "Майничи", на 6 май 40% от японците се доверяват на премиера, сега обаче рейтингът му е 27%, а опозицията иска оставка на Абе.

За японската опозиция действията на Абе по време на пандемията предизвикаха нова вълна на конфронтация: първо премиерът беше критикуван за изолацията на екипажа и пътниците на круизния кораб "Диамантената принцеса" (Diamond Pricess), а след това беше обвинен, че, подценявайки заплахата, продължи да се придържа към илюзорната надежда за провеждане на Летните олимпийски игри. Но това стана преди големия скандал в страната, в който беше замесен Хирому Курокава, прокурорът на Токио - скандал с привкус на хазарт и коронавирус.

Кариерата му се приближава към своя край

Въпреки призивите на Абе за спазване на правилата и да не застрашава себе си и други японци, Курокава, както разбраха медиите, по време на самоизолация отишъл при приятели журналисти и играл маджонг с тях, което, подобно на други хазартни игри, е забранено в страната. В резултат Курокава, който изяви неколкократно претенциите си да стане главен прокурор на Япония, трябваше да подаде оставка.

За да смекчи последствията от скандала, министърът на правосъдието на страната поиска и неговата оставка - така Масако Мори се опита да демонстрира готовността си да бъде отговорен за своя подчинен, но Абе не прие тази оставка и каза на критиците, че и той няма да се оттегли.

Скандалът с прокурора, разбира се, изигра ролята за спада в популярността на Абе, но е много по-важното, че той се превърна в поредната проява на фаворизиране, от което японците много се уморяват през последните години, казва Джеймс Шоф, старши изследовател в азиатската програма на Фондация "Карнеги".

Японците, казва Шоф, все още не са успели да забравят последния скандал, свързан с ежегодния фестивал на цъфтежа на вишните - официалните събития в тези дни се спонсорират от държавата. Опозиционните политици обвиниха премиера, че е поканил голям брой привърженици от своя избирателен район на тържеството. А и сумата, изразходвана за това събитие, почти се удвои по време на премиерата на Aбe. Правителството обеща да "изясни критериите за покани на гости" и да направи процеса по-прозрачен.

"Само няколко месеца след фестивала всички документи, в които се появи списъкът с поканените, бяха унищожени", спомня си Джеймс Шоф.

А година преди това се оказа, че служители на японското министерство на финансите подправили документи за продажба на държавна земя, занижавайки стойността на парцела. В същото време земята е продадена на компания, за която се твърди, че е свързана със съпругата на самия Шиндзо Абе. В края на разследването 54% от японците заявиха, че този скандал трябва да бъде причина за оставката на сегашното правителство.

Но, разбира се, спадът в рейтинга на Абе се дължи не само на скандали, но и на това как правителството му се справи с пандемията.

"Факт е, че ръководителите на японските префектури се бориха много по-силно с коронавируса - което беше особено забележимо на фона на неадекватното поведение на Абе", казва Шон Къртин, изследовател от Японския институт за глобални комуникации.

Къртин си спомня как през 2007 г. Абе, прекарал само година в стола на министър-председателя, подаде оставка. Формално политикът обясни, че е взел това решение по принуда - уж поради лошо здраве, но се знае, че по това време популярността му рязко спадна след корупционен скандал в Министерството на земеделието. "Тогава си помислих, че това е краят на политическата му кариера. Но - изненадващо - той се прероди като феникс и отново стана премиер през декември 2012 г. Срещнах се с Абе през юни 2013 г. и бях изненадан от динамичността му - той беше един от най-енергичните премиери и страхотен стратег", разказа Къртин.

Вярно е, че експертът казва, че по японските стандарти Абе е заемал първостепенна позиция цяла вечност - повечето му предшественици останали на поста само година или две. "Фактът, че той е на премиерския стол от 2012 г., е невероятно постижение. Но хората са се уморили от него и политическите му противници от неговата собствена партия отдавна мислят как да заемат мястото му. Така че кариерата му се приближава към своя край", сигурен е Къртин.

Странна толерантност към смъртта

Случаят на Абе е доста уникален. Експертите са съгласни, че в огромното мнозинство от случаите, когато възниква национална заплаха, рейтингите на лидерите бързо се повишават.

Както репортерите на "Вашингтон пост" отбелязаха, преди коронавируса германският канцлер Ангела Меркел и президента на Южна Корея Mун Дже Ин бяха обединявани от от факта, че пикът на тяхната политическа кариера вече е преминал. Южнокорейският лидер беше призован да подаде оставка поради забавяне на икономическия растеж, а Ангела Меркел вече обеща да не се кандидатира за нов мандат през 2021 година. Но по време на пандемията и двамата лидери станаха пример за подражание - до голяма степен благодарение на добре организирана система за тестване и проследяване на контактите на пациенти.

В резултат рейтингът на Ангела Меркел вече е около 60%. Канцлерът не е имала такава подкрепа от средата на 2017 година. Вярно е, че експертите твърдят, че политиците не трябва да очакват, че ефектът ще продължи дълго: предишният опит показва, че лидерите, спечелили популярност по време на национални бедствия и извънредни ситуации, скоро се връщат към предишните си проценти.

Съвсем различна ситуация се разви в Съединените щати. Само за три месеца в страната са починали над 105 000 души от коронавирус. Това е една шеста от броя на жертвите на Гражданската война, продължила четири години. Или една четвърт от броя на американците, загинали във Втората световна война. И е почти два пъти повече от броя на американците, загинали по време на войната във Виетнам, продължила почти две десетилетия.

Въпреки това нивото на одобрение на Доналд Тръмп остава на стабилно - от януари рейтингът му се колебаеше в рамките на 4 процента, а в средата на май достигна 49% - това е максималното ниво за цялото време на президентството на Тръмп. Такова стабилно, макар и ниско ниво на подкрепа, изненадва някои американци, които се оплакват, че президентът дори не може да изрази съчувствие към хората в страната през труден период.

В началото на май, по време на посещение на фабриката за маски за лице N95, президентът на САЩ Доналд Тръмп каза за карантината: "Не казвам, че всичко е перфектно. Да, това ще засегне някои хора. Да, някои хора ще бъдат сериозно засегнати. Но ние трябва да отворим страната си и го направете възможно най-скоро."

Журналистът Дейвид Брукс описа чувствата на американците към тази реч: "Много предишни президенти по време на национални трагедии (Рейгън след катастрофата на совалката "Чалънджър", Буш след 11 септември, Обама след клането в началното училище в Нютаун) се държаха като психологически лечители. Президентът Тръмп не може да изрази съчувствие. Той реагира на тази криза просто като политическа задача, а не като човешка трагедия."

"Американците имат странна толерантност към смъртта", казва Джеймс Шоф от Фондация "Карнеги", обяснявайки защо американците, за разлика от японците, не подкрепят по-малко лидера си, въпреки броя на жертвите. "Те са свикнали да пътуват в чужбина, за да взимат участие във войни. Японците след края на Втората световна война станаха изключително чувствителни дори към единична смърт".

В Япония например паметта на полицейския служител Харуюки Таката, загинал през 1993 г. в Камбоджа по време на мироопазващата операция на ООН , все още се почита всяка година. След това няколко японски полицаи незабавно напуснаха служба и заявиха, че искат да спрат участието си в мисията на ООН и да се върнат в Япония. Скоро правителството започва да намалява броя на контингента в Камбоджа.

"Така че да, в Япония има 900 смъртни случая, което в момента не е много, но изобщо не ме изненадва защо хората са толкова разстроени", заключава Шоф.

Либерти Витер, американски експерт по статистика, смята, че е по-важно да не гледаме на абсолютните числа, а да следваме тенденциите - те демонстрират как се променят настроенията в обществото.

"Много е трудно да се сравни ситуацията в различните страни, тъй като първоначалният рейтинг на лидерите е много различен. Нито един американски президент няма толкова нисък рейтинг като Тръмп. Но през последните няколко месеца е очевидно, че има тенденция към увеличаване на одобрението му от населението. Ръстът на подкрепата на Тръмп започна още през март, а одобрението на президента достигна своя връх в средата на април, което е логично за добре познатото правило: ако една страна е изправена пред сериозна заплаха, рейтингът на лидера расте бързо. Кризата се затяга и хората усещат как страда икономиката".

Подобна история се случи с британския премиер Борис Джонсън. Рейтингът му скочи през април, когато Джонсън влезе в болница с коронавирус. Тогава професор Тим Бейл от Лондонския университет "Кралица Мери" каза: "Никой не иска да каже на глас, че Джонсън има късмета да бъде хоспитализиран с коронавирус. Но в това има елемент на истина".

Великобритания дълго време се държеше на една от първите линии по отношение на броя на инфекциите на COVID-19: към момента в страната са загинали над 38 хиляди души. Но все пак в началото британското общество подкрепи премиера.

"Въпреки всички очевидни проблеми, рейтингът му беше стабилен по-дълго от очакваното. Първо, Джонсън се подкрепя активно от лоялни консервативни избиратели и хора, които, въпреки че не споделят всички негови възгледи, го подкрепят за Brexit. Второ, хората му съчувстваха по време на заболяване", обяснява проф. Тим Бейл.

През май рейтингът на Борис Джонсън падна до 55% и продължава да пада. Бейл смята, че премиерът напълно е изчерпал кредита на доверието на гражданите и дори избирателите, подкрепящи консерваторите, не могат да пренебрегнат елементарния недостиг на лични предпазни средства за лекари по време на пандемия, общата каша, проблемите с тестването на коронавирус и, разбира се, скандала около Доминик Къмингс (главният съветник на Джонсън се оказа в центъра на скандал поради нарушения на карантината). Джонсън подкрепи публично Къмингс , след което, според проучвания на общественото мнение, проведени от Svanta (компанията следи промените ежедневно), рейтингът на премиера за един ден падна под нулата.

Експертите, интервюирани от BBC, са сигурни, че "кризисният ефект" повлия на първоначалния стабилен рейтинг на Тръмп и Джонсън. Но когато хората свикнат със ситуацията и започнат да усещат икономическите последици, нивото на одобрение на лидерите естествено ще спадне.

Автор: Олга Просвирова, руската редакция на BBC; Превод: БГНЕС

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес