На 12 юли най-възрастният президент в историята на САЩ Джо Байдън (навършени 81 години, на 20 ноември, 2024 година ще стане на 82 години) обяви, че се оттегля от президентската надпревара. Възрастта му стана главна тема за цялата предизборна кампания - след дебатите, които се превърнаха в провал за Байдън с опонента му Доналд Тръмп (навършени 78 години) съмненията в дееспособността на Байдън станаха все повече.
Освен несигурната му походка и неразбираемата реч американците и следящите политика по цял свят забелязаха проблеми с паметта и концентрацията му. От началото на юли, 2024 година, Байдън все по-често беше призоваван да излезе от надпреварата и само за няколко седмици той загуби подкрепата дори и на своите съпартийци.
Американският политически елит старее. Ако през 60-те години на миналия век средната възраст на членовете на Конгреса на САЩ е била 53 години, то от 90-те до 2020 г. се случи рязък скок - до 60 години. Към настоящия момент около една четвърт от конгресмените са над 70 годишни и това е най-високият показател за цялата история на страната. В същото време едва 5% от конгресмените са по-млади от 38 години (макар половината население на страната да е по-младо от тази възраст.)
Още: Путин ще изяде Тръмп за обяд: Права ли е Камала Харис?
Подобни процеси може да се наблюдават в целия свят. Значи ли това че властта не представлява своите избиратели? И как възрастта на политиците влияе на решенията които те взимат? Следващият текст, представен от getkit.news ще покаже защо в политиката има толкова много възрастни хора, може ли да бъдеш добър президент на 80 години и какво ще се случи, ако властта се даде на младите.
Най-стари, управляващите света
Напусналият президентската надпревара Джо Байдън е на 81 години и до този момент той е най-възрастният президент на САЩ. Байдън стана своеобразен рекордьор от момента си на встъпване в длъжност, когато беше на 78 години. Още преди онези злополучни дебати 85% от американските избиратели се съмняваха, че Байдън физически може да бъде президент. Почти толкова от анкетираните не бяха уверени в неговите умствени способности.
Бившият президент и кандидат на републиканците Доналд Тръмп е по-млад от Байдън, но не с много. Със своите 78 години той е с 9 години по-голям от средния американец, излязъл в пенсия. Така че американците се съмняват и в способностите на Тръмп да управлява страната. В това, че той физически ще се справи с президентската работа са убедени едва 36% от анкетираните, а в неговите ментални способности вярват само 38%.
Още: Тръмп призова на изборите да се гласува по пощата
Изглежда, че възрастта на Байдън обсъжда едва ли не целият свят, но той е едва деветият по възраст сред действащи управляващи на държави. Най-старият е президентът на Камерун Пол Бия - той е на 91 и встъпва в длъжност преди повече от 40 години. В този смисъл Владимир Путин, който се издирва от Международния наказателен съд в Хага за системно отвличане на украински деца (71 години) и Александър Лукашенко (69 години) са по средата - те са от поколението на 50-те години на миналия век, което е най-многочисленото сред световните лидери.
Най-младите
Най-младият държавен глава е на 36 години. В света те са двама - лидерът на военната хунта в Буркина Фасо Ибрахим Траоре и президентът на Еквадор Даниел Нобоа. Заедно с тях са 37-годишният президент на Черна гора Яков Милатович и 38-годишният чилийски президент Габриел Борич.
Яков Милатович. Снимка: Getty images
Жените
Още: Руските ботове се събудиха за изборите в САЩ: Реалността в мрежата на Мъск
Жените ръководители на държави са по-млади от мъжете. 14 от жените лидери, които в момента са на власт, са на възраст от 40 до 50 години. Най-младите са министър-председателката на Дания Мете Фредериксен и неотдавна напусналата премиерското кресло в Естония Кая Калас - и двете са на 46 години. Най-възрастната жена лидер е 76-годишната бивша министър-председателка на Бангладеш Шейх Хасина.
В различните части на света
Възрастовите трендове в политиката стават по-ясни ако се погледне на различните региони в света.
САЩ. Средната възраст на членовете на Конгреса на САЩ неуморно расте. Сега един член на Камарата на представителите е средно на 58 години, а сенатор - около 64 години. Ситуацията с губернаторите е приблизително същата - тяхната средна възраст е 59 години.
Още: Камала Харис не успя да посочи нито едно добро качество на Тръмп
Европа. Средната възраст на евродепутатите е около 50 години. Младите евродепутати са сравнително малко, като цяло тяхната възраст е от 40 до 50 години. Европейските лидери в по-голямата си част са между 50 и 60-годишни, макар да има изключения. Например Еманюел Макрон стана президент на Франция на 39 години.
Еманюел Макрон. Снимка: Getty images
Африка. Африканските лидери са рекордьори по възраст. Докато по-голямата част от жителите на Африка са средно на 19 години, средната възраст на африканските президенти е 63 години. Някои от тях са вече над 90-годишни.
Азия. В азиатските страни ситуацията е различна. Кралят Саудитска Арабия е на 88 години, а президентът на Туркменистан е на 42 години. В Япония политиците управляват до преклонна възраст и средно са на поне 58 години. Малко по-млади са представителите на властта в Китай (57 години) и Индия (55 години).
Латинска Америка. Лидерите на Латинска Америка като правило са от 50 до 60-годишни, но не всички. Например президента на Салвадор Наиб Букеле е на 42 години, а беше избран на 37.
Още: Нови начала за стари тарикати: Как партиите да поемат по нов път
Обобщено - по-старите политици на практика са навсякъде и съдбата на планетата, в която възрастта на средния жител е 31 години, е в ръцете на хора, които са два пъти по-възрастни.
Младите срещу старите
Причината, поради която възрастта на политиците вълнува хората, е очевидна: депутатите и главите на държави представляват не само себе си, но и цялата нация, а техните решения влияят на живота на милиони хора. И тъй като съвременните лидери като правило са значително по-възрастни от своите избиратели те често, в по-голяма степен, са ориентирани към интересите на по-възрастното поколение. Това отблъсква младите от участието в политическия живот, което кара политиците още по-силно да се ориентират към по-възрастните избиратели - получава се порочен кръг. Всъщност има и други аргументи, които никак не са малко.
Още: Безсмъртие: Путин нареди да му измислят лекарство против старост
Когнитивни способности
Когнитивните способности на възрастните политици са по-лоши отколкото на младите - така, както е по принцип при хората, независимо от професията.
Почти цялото обсъждане на кандидатурата на Байдън на президентските избори се свеждаше до един въпрос - ще може ли да издържи още един президентски мандат, ако дори с дебатите не може да се справи? Да се отговори на този въпрос не е лесно. Връзката между възрастта и когнитивните способности не толкова очевидна, колкото изглежда. Разбира се, младите политици имат своите предимства: техният мозък е по-свеж, те учат по-бързо, по-лесно се адаптират към променящите се условия и това позволява по-бързо да бъдат вземани решения.
С възрастта когнитивните способности действително се понижават: забавя се мисленето, появяват се трудности със задържането на вниманието, умението да се изпълняват повече от една задача, паметта и подбора на думи.
Но мозъкът има и други характеристики, които позволяват на човек да остане работоспособен и на преклонна възраст. Според теорията на психолога Реймънд Кетъл интелектът може да бъде разделен на подвижен (fluid) и кристализирал (crystallized). В случая на подвижния това е способността да мислим логически, да анализираме и решаваме задачи, излизащи извън предела на предишния ни опит. А вторият е натрупаният опит и умението да използваме усвоените знания и навици.
Още: Кога ставаме стари: Интересно изследване
Ако "подвижните" способности се понижават, започвайки още от 20 години, то способностите за кристализиране се подобряват до 60 години, след което се намират в своето плато до 80 години. А речниковият запас, четенето и вербалното мислене фактически остават неизменни и дори се подобряват с възрастта.
Възраст и консерватизъм
Възрастта влияе не само на здравето. Статистиката показва, че в по-малко демократичните страни лидерите са по-възрастни. В държавите, които организацията Freedom House определя като несвободни, управляващите са средно на 68 години. В частично свободните този показател е 62 години, а в свободните - 60 години.
Колкото по-демократична е една страна, толкова по-голяма е вероятността нейният ръководител да е по-близо до възрастта на средностатистическия жител (в този смисъл САЩ са изключение). Например президентът на Франция е на 46 години при средна възраст на французите 42 години. Средната възраст на жителя на Андора е 44 години и съвпада с възрастта на премиера. Страните, чието ръководството е по-младо от средния жител, не са много - това са Черна гора, Ирландия и Италия.
Още: 7 ранни признака на Алцхаймер и как те се различават от типичните промени, свързани с възрастта
Далеч от прогресивните идеи
Един от най-популярните упреци към възрастните политици и чиновници е, че те не се интересуват от проблемите на младите. Борбата с климатичните промени, равенството между половете, правата на малцинствата - практиката показва, че с тези въпроси по-добре се справят младите политици.
Добър пример за това е Санна Марин, която на 34 години беше избрана за министър-председател на Финландия. Тя веднага стана популярна сред младежта - нейните видеа как се забавлява на рок фестивал или танцува на купон с приятели бяха гледани милиони пъти. Но тя се прослави не само с активния си социален живот.
Санна Марин. Снимка: Getty images
Нейното правителство увеличи финансовата подкрепа за разработките в областта на зелените технологии и си постави за цел да постигне въглеродна неутралност в страната през 2035 година. Това е много амбициозен план - САЩ планират да постигнат същото към 2050 година, Китай към 2060, а Германия към 2045 година.
Напредък имаше и по въпросите за равенството между половете. В кабинета на Марин жените бяха 63%, докато обикновено жените-министри в правителствата на различните страни са между 25 и 30%.
Марин имаше и своите противници - тя беше критикувана за публичността на личния ѝ живот, който в финландската политика и досега остава табу. Оставайки във властта почти четири години, тя подаде оставка след като партията ѝ загуби изборите.
Разбира се, младостта не е панацея сама по себе си. Австриецът Себастиан Курц стана канцлер на 31 години - той беше най-младият ръководител на правителство в света и на него се възлагаха големи надежди. По-късно обаче той беше обвинен в използването на популистка, антимигрантска и антиевропейска риторика, а така също и в сближаване с Русия, в това число и по въпроса за свалянето на санкциите.
Курц останала на длъжността си едва две години и подаде оставка заради обвинения в корупция и злоупотреба със служебно положение, включително и оказване на натиск върху медиите. Той получи условно присъда от 8 месеца за лъжесвидетелстване по дело за корупция.
Още: Лоши новини за бившия австрийски канцлер Курц - обвинен е по аферата "Ибиса"
Друг пример е президентът на Салвадор Наиб Букеле. Той стана държавен глава на 37 години, получавайки 53,1% от гласовете. Политическите му възгледи са доста противоречиви - Букеле се застъпва за силна държава (включително за сметка за ограничаването на гражданските права и свободи), но в същото време за либертариански реформи в икономиката.
Наиб Букеле. Снимка: Getty images
С помощта на Букеле Салвадор стана първата страна, която официално признава биткойна за платежно средство. Това решение предизвика шок у съперниците му и избирателите (реформата и досега се смята за нееднозначна), но Букеле беше избран за втори мандат. Политикът нарича себе си "най-готиният диктатор в света."
Защо е толкова трудно да им се отнеме властта?
Примерите с Курц, Марин и Букеле показват, че за политика не е толкова важна възрастта, колкото разбирането на проблемите на избирателите и позицията по конкретните въпроси. Но дори ако всичко това го има при младите политици, стереотипите и предубежденията относно възрастта им остават силни.
Промените са трудни за постигане и заради законите. В много страни има минимален възрастов праг за заемането на държавни длъжности. Например кандидата за президент в САЩ или Русия трябва да бъде над 35 години, в Германия - 40, а във Франция едва - 18. Но горна граница няма. Теоретично дори и 99-годишния бивш президент на САЩ Джими Картър може да участва в президентската надпревара.
Йерархията, старшинството и опитът играят много важна роля в политиката на всяка страна. По-възрастните членове в Конгреса на САЩ обикновено имат най-голямо влияние в своята партия, именно и те оглавяват ключовите комитети. Това води до ситуацията, че е почти невъзможно да се реформира съществуващата политическа система, тъй като решението е на възрастните политици, а на тях не им е изгодно да се лишават от кариерата си.
Историята на САЩ познава примери, когато възрастта и здравословното състояние на президента пряко са влияли върху взимането на политически решения. През 1919 година 63-годишният президент Удроу Уилсън получава инсулт и това поставя под заплаха работата на цялото правителство. В продължение на следващата година и половина Уилсън е прикован към леглото, а неговата съпруга Едит му помага с президентските задължения. Съпругата на президента дори е обвинявана, че е узурпирала властта. Американските медии припомнят случая Уилсън, когато Байдън се съветва със съпругата си Джил за продължаването на участието му в президентската гонка.
Жаклин и Джон Кенеди. Снимка: Getty images
Преломен момент е убийството на Джон Кенеди през 1963 година (по ирония на съдбата най-младия президент в американската история). Тогава той е заместен от 55-годишния вицепрезидент Линдън Джонсън, но у политическият елит възникват съмнения, тъй като няколко години преди това Джонсън преживява тежък сърдечен пристъп, а потенциалните му заместници - председателят на Камарата на представителите и временният предеседател на Сената са били съответно на 71 и 86 години.
В крайна сметка през 1967 година Конгресът приема 25-та поправка конституцията на САЩ, която определя реда за отстраняване на недееспособен президент. Той може сам да заяви, че е недееспособен или да бъде временно отстранен със специална комисия, в чийто състав са вицепрезидентът и повечето членове на правителството. Ако между президента и неговото обкръжение възникне конфликт (например, той се смята за дееспособен, а вицепрезидентът и министрите не го смятат за такъв) - въпросът се решава от Конгреса.
Днес 25-тата поправка е единственият, но изключително сложен инструмент за решаването на проблемите, свързани с възрастта и здравето на президента на САЩ. До момента тя никога не се е прилагала, макар съветниците на Роналд Рейгън да са разглеждали такъв вариант по време на втория му мандат. Рейгън напусна Белия дом на 77 години, а 5 години по-късно обяви че страда от болестта на Алцхаймер.
В европейските страни механизмът за признаването на лидер за недееспособен е по-просто устроен. В Германия президентът може да бъде признат за такъв с решение на конституционния съд. Заради специфичната политическа система във Великобритания всичко се решава от управляващата партия при одобрението на останалата част от парламента.
Във Франция президентът може да бъде отстранен от конституционния съвет по предложение на министър-председателя, макар че това положение в конституцията никога не се е прилагало. Известно е, че най-дълго управляващият президент на Франция Франсоа Митеран в продължение на два мандата е скривал диагнозата си - рак на простатата. Последните месеци той е бил практически недееспособен и умира през 1996 г. скоро след напускането си на поста, на 79 години.
Франсоа Митеран (вляво). Снимка: Getty images
В руската конституция е посочено, че президентът на страната може да прекрати изпълнението на своите пълномощия в случай на "продължителна недееспособност, свързана със здравословното състояние." До момента не са приети никакви документи, които да изяснят кой и по какъв начин трябва да признае президента за недееспособен, макар да има сериозни примери с проблемите със здравето на руските президенти: по време на предизборната си кампания през 1996 година Борис Елцин получава петия си инфаркт, а през целия му мандат администрация крие от населението здравословното му състояние.
Как младите да влязат в политиката?
Проблемът с възрастта в политиката е тясно свързан с ейджизма - тоест дискриминацията, свързана с възрастта. Младото поколение обвинява старото в узурпиране на властта и в това, че никой не представлява неговите интереси. По-възрастното поколение отговаря, че забраната представителите му да заемат високи постове е нарушение на техните права. Какъв е изходът?
Максимален възрастов праг
Младите хора в политиката са прекалено малко заради законодателните ограничения. В същото време възрастните са прекалено много. Изводът е прост - трябва да се въведе още един праг, но този път за възрастните политици.
Но максималните възрастови ограничения в САЩ са противоконституционни. Освен това не е ясно коя да е горната граница - някой ще каже 65 години, именно тогава според Световната здравна организация започва старостта. Други ще кажат 70 или 80 години, което няма корено да промени ситуацията. Освен това когнитивните навици са индивидуални - мнозина мислят добре и взимат решения дори на 90 години. "Каквато и възраст да бъде избрана, в това решение ще има произвол", смята професор Джеръми Пол от Североизточния университет в Бостън.
Проверка на когнитивните способности
Проблемът с големия брой възрастни хора в политиката теоретично може да бъде решен със специални тестове. Идеята е в това да се убедим, че хората, заемащи съответните длъжности, имат необходимите когнитивни и психически способности.
Снимка: iStock
Медицински тестове
Известният американски неврохирург Санджай Гупта предлага друго решение - годишно провеждане на серия медицински тестове, които да потвърдят годността на лидера на страната за работа.
Сега американските президенти не са длъжни да преминават медицински прегледи или да докладват за техните резултати. Белият дом непрекъснато публикува данни за тези прегледи, но не може да се твърди със сигурност, че те са реалистични. Чиновниците в президентската администрация на САЩ не са склонни да дават на политическите си съперници поводи за критика и по-скоро ще подкрепят стареещия си началник, тъй като от това зависи дали ще запазят работата си.
Квоти за младите
Друг вариант е да се осигури минимален брой места за младите в органите на властта. Този план има своите очевидни плюсове. По този начин ще се увеличи представянето на младежта и тя ще се стимулира да участва по активно в политическия живот на страната. Такива квоти вече има в Руанда, Киргизстан и Тунис. В Швеция и Германия политическите партии отделят специални места в своите структури за млади политици.
Критика към тази мярка е, че това е вмешателство в естествения процес на избиране на кандидати. Освен това съществува и риск, че квотите ще се запълват формално и никой няма да следи за реалната компетентност на кандидатите.
Приемственост на властта
Един от най-разпространените упреци към младите политици е това, че нямат достатъчно опит. Този проблем може да бъде решен чрез института на наставничеството. Менторските програми, партийната работа и консултациите с действащи политици могат да помогнат на младите лидери да развият навици, да избягват често срещани грешки и да се чувстват по-уверени в политическата борба за гласовете на избирателите.
Снимка: iStock
Програмата за наставничество вече съществува както в международни организации като ООН и Европейския парламент, така и отделни партии - например при "Зелените" в Германия. Но тези усилия не са достатъчни. Европарламентът има 750 евродепутати и сред тях тези под 30 години са по-малко от 10. В същото време тази възрастова категория попада всеки пети европеец.
Макар и трудно, младото поколение все пак пробива в политиката. На изминалите избори във Великобритания най-младият депутат в парламента стана 22-годишният Сам Карлинг от лейбъристите. Той победи 63-годишния си съперник-консерватор в избирателния си район.
В интервю за ВВС на ироничния въпрос на водещия притежава ли достатъчно опит, за да бъде политик, Карлинг отговори: "Аз винаги малко се разстройвам, когато хората споменават жизнения си опит. Досега никой не ми е обяснил защо, ако ти си по-голям, то по-добре ще се справиш с работата. Въпросът е в това какъв е опитът."
