Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Истинските жертви на "Боко Харам" живеят в тъмнината на отчаянието

08 май 2015, 16:15 часа • 13225 прочитания

В началото на 2014 г., екстремистката организация "Боко Харам" започна да атакува десетки градове в цяла североизточна Нигерия, превръщайки се от ислямистка групировка в терористична сила. По времето, когато правителствените сили в Нигерия започнаха съвместни усилия да отвърнат на удара, "Боко Харам" бе ликвидирала 10 000 души и поставила под контрол около 20 процента от територията на Нигерия.

Според „Амнести интернешънъл“ терористите от "Боко Харам" са отвлекли повече от 2000 жени и момичета от началото на 2014 година. А всеки ден, християни и мюсюлмани, жители на градове и села в Нигерия са застрашени от действията на групировката.

Най-малко 1,5 милиона души са били изгонени от домовете си, а тези, които са оцелели след набезите на екстремистите, са белязани с травми за цял живот. Ето и някои от техните истории, представени от Global Post.

"Те отвлякоха сестра ми"

Айшату Салису e на 28 години. В хаоса на поредната инвазия на "Боко Харам" в град Муби, тя загубила съпруга си за три дни, но по някакво чудо успяла да се срещне с него отново.

След известно време съпругът на Салису се върнал в Муби, за да провери какво е останало от неговия малък магазин за поправка на електронни машини, но го заварил разграбен. Салису продължава разказа си, като споделя, че Муби бил превърнат в призрачен град. След кратка пауза жената споделя: „Те влизаха в къщите на хората и отвличаха младите момичета. Така те отведоха и моята сестра“. И от тогава никой не е виждал 14-годишната Оми.

Салису е сигурна - по-добре някой да умре, отколкото да бъде отвлечен от "Боко Харам".

„Моисей на Муби“

45-годишният Моисей Зарува е трябвало да взима решения на живот и смърт, когато екстремисти от "Боко Харам" са нахлули в град Муби.

Като заместник-вицеканцлер на Държавния университет в града, той е трябвало да евакуира студентите и да се погрижи за безопасността им.

„Това беше истинско "преселение", казва той, и добавя: "Аз бях Моисей на Муби."

Зарува предприема действия по извеждането на студентите на безопасно място, получавайки текстово съобщение с предупреждение „да спи с отворено око“. Така Зарува разбира за пристигането на "Боко Харам" в града.

Сега Моисей се е фокусирал върху това да намери подходящо място на студентите, където те да продължат с обучението си. Тези от тях, който са в последната година на своето образование, са били изпратени в университети в Йола, както и в Американския университет в Нигерия. Зарува също така е искал да се създаде условия докторантите да се подготвят за успешното взимане на своите изпити.

Ученият е убеден, че "Боко Харам" няма да бъде победител, въпреки цялата разруха, която всява.

През февруари той е трябвало да се върне обратно в университета в Муби, за да направи заедно със специализирания екип оценка на щетите от инвазията на екстремистите. Навсякъде около себе си Зарува видял и заснел с мобилния си телефон опожарени автомобили и мотоциклети, подпалени къщи, трупове на жени, разрушения студентски кампус, овъглената църква.

Освен това офисът на Зарува бил разграбен. Медицинското оборудване било откраднато, а чекмеджета - преобърнати. Зарува показва и снимки на своя приятел и колега, Доналд, неговата съпруга, двамата му синове-близнаци и сестрата на жена му. Опитвайки се да избягат от Муби, те били задържани от бойци на "Боко Харам". Доналд и синовете му били застреляни, а жена му и сестра й били отвлечени от екстремистите. Била освободена само жената на Доналд.

По-късно останките на Доналд и близнаците били върнати на неговата вдовица за погребение в селото. Труповете се побрали в един ковчег.

„Представете си каква драма изживява вдовицата на Доналд? И тя е само една от хилядите“, казва Зарува.

Зарува е биохимик, доктор по фармация, специализирал в алтернативната медицина. Наскоро той се записва да учи и психология, виждайки липсата на психично-здравни услуги в Нигерия и голямата необходимост в резултат на ужаса, който "Боко Харам" създава за местните хора. Зарува смята, че трябва да има психолози във всяко училище, за да се помогне на хилядите деца, травмирани от поведението на екстремистите от "Боко Харам", но за съжаление, в района, в който Зарува работи, липсват достатъчно специалисти за тази специфична дейност.

Хората по тези места са загубили страшно много, а правителството не прави нищо, за да ги утеши, допълва разказа си докторът по фармация. Един ден той иска да напише и книга за това, което бунтовниците от "Боко Харам" са причинили на мирните жители.

"Дори и да се прибера у дома, няма нищо“

От безопасно място, високо в планините, Харува Джон наблюдава набезите на "Боко Харам" върху нейното родно място.

Харува, 27-годишна майка на три деца, е направила грешката да се върне в родното си място веднъж, когато ѝ бил обещан подслон и сигурност, стига да се обърне в ислямската вяра. Харува разказва за ужасните условия, в които е трябвало да живее една седмица заедно други жени, в близост до бунтовниците. Те били ужасно нечистоплътни, а когато се вглеждала в очите им, тя виждала само „лудост“!

На Джон и останалите жени били раздадени забрадки, ала в деня на една от петъчните молитви, когато мъжете от "Боко Харам" били ангажирани с религиозни занимания, жени използвали ситуацията, за да избягат към планините. За тях започнало едно дълго и мъчително пътуване, до най-близката граница - тази на Камерун.

Днес Джон и децата ѝ живеят в палатка в близост до катедралата „Света Тереза“ в Йола. Те са сред 2700 души, които са потърсили убежище в този район. Харува споделя, че условията са мрачни, че това е убежище на отчаяните, на тези, които няма къде другаде да отидат.

Жени и деца лежат на земята в обедната горещина крайно изтощени, спят на голи матраци в една обща зала, а навън малки босоноги момчета пускат хвърчила, изработени от найлонови торбички и хвърлят хартиени самолети, направени стари вестници.

Отец Морис Кваиранга стои в своята стая в катедрала и непрестанно пише писма с молби за дарения. Необходима е храна и лекарства за хилядите бежанци, оставени на ръба на оцеляването. Свещеникът се надява да успее да помогне на хората да се върнат по техните родни места, ала добавя: "Дори и да се приберат у дома, там няма нищо".

Харува не иска да се връща в Мадагали, защото знае, че няма как да изхранва себе си и децата си. Освен това от града не е останало нищо, а тя децата й продължават да живеят с травмите, който бунтовниците на "Боко Харам" са им причинили. Джон не вярва, че правителството ще се погрижи за бедстващите хора. Според нея то цели да ги върне по родните им места, а след това отново бойците на радикалната групировка ще нахлуят и ще избият мирното население.

"Последните военни успехи на правителството могат да сложат края за "Боко Харам", казва Салил Шети, генерален секретар на „Амнести интернешънъл“, в неотдавнашен доклад, посветен на насилието в засегнатите райони. Според Шети обаче е необходимо още много, за да се разреши проблемът на цивилното население. Той визира ширещата се хуманитарната криза и бавният процес на съвземане от травмите, нанесени от "Боко Харам" в продължение на години.

Румен Скрински
Румен Скрински Отговорен редактор
Новините днес