След поредния показен отстрел на герой от ъндърграунда повечето коментари утвърждават тезата, че става въпрос за заличаване на следи. Следи, водещи към високопоставени личности - можем само да гадаем дали са от бизнеса или пък от властта - законодателна, изпълнителна или съдебна.
Мартин Божанов-Нотариуса вероятно е бил отстранен поради собствените му тъмни дела, но тепърва ще трябва да се изясни от компетентните органи дали те са били свързани с някой, държащ да остане в сянка.
За обикновения наблюдател обаче е повече от видно, че отново е в ход онова рязане на опашката, с което Гущерът се спасява. Прави това периодично и оцелява вече три десетилетия. Въпросът кой му помага да оцелее?
Емблематичният лаф, датиращ от времето на "Мултигруп", много точно пасва на сегашната ситуация. Неслучайно и премиерът Николай Денков коментира, че екзекуцията на Нотариуса е пример за неработеща вече 30 години правосъдна система. Това е доста дълъг период от време - напълно достатъчен, за да се роди, израсне и реализира цяло едно поколение българи. Които няма как да знаят какво е било в България 2-3 години преди тяхното раждане.
А е било ето какво - раздавали са се куфарчета с пари на "наши хора", другарите са назначавали своите милионери, съсипвали са индустрията и селското стопанство, обрали са де що е имало обществени ресурси - пари, производствени мощности и всичко, което може да бъде откраднато и предадено във верни ръце.
Формирането на родната мафия е описано в десетки книги, но никой не вярва в ползата от тяхното изчитане, защото така или иначе наказания няма. Бандитите се наказват помежду си, от време на време се позастрелват и никой - следствие, прокуратура, съд - абсолютно никой не намира някакво по-генерално решение. Като например да секне топлата връзка между подземни свят и политиците. Между политиците и контрабандистите. Между мафиотите и онези, които обличат в закони всякакви безумия, работещи именно за подземния свят.
Не, няма нито стратегия, нито тактика за такава борба. И само тъжно се констатира, че у нас мафията си има държава.
Според съдия Владислава Цариградска, която е имала преди време сблъсък с Нотариуса, същата, която беше заплашвана и заливана с медийни компромати, убитият е бил много близък с Иван Гешев и Пеевски - пише го в сайта "Помислете", чието лице е Анна Заркова. Бойко Рашков цитира това нейно твърдение без имената: "Съдия Владислава Цариградска е написала днес нещо, там има две имена, едното от които напоследък, след промените в Конституцията в частта за прокуратурата, започна да размахва пръст – от държавния глава, докъдето прецени". Сега е моментът съдия Цариградска да доведе нещата до край и да обясни детайлно това, което знае за Мартин Божанов.
“Ние водихме разследване срещу този човек, когато бях министър, той е свързан със среди и в прокуратурата, и в магистратурата, и в съда, и сега го отстраниха, защото се уплашиха, че ще разкрие факти за връзките му с такива среди”, коментира още бившият вътрешен министър. Рашков също би могъл по-детайлно да развие своята теза, за която със сигурност има доказателства.
Ако някой си мисли, че ще е вечно безнаказан, дълбоко греши. Всеки си намира майстора - рано или късно. Пред очите ни мина цяла плеяда мафиоти и обикновени лакомници, за които днес вече говорим само в минало време. Осъдени едри риби може и да няма, но ликвидираните стават все повече.
Мутроленд, в който растат и днешните деца, си има генезис. Има си и подпомагано от общественото бездействие развитие. Затова акад. Денков е безспорно прав - ако имаше работещо правосъдие, България нямаше да е на това дередже.
Остава ни само да се запитаме колко е дълга пустата му гущерова опашка и дали скоро няма да се намери сила, която да сложи край на тази грозна и позорна сага.
Автор: Стефан Стефанов
