От 13 май, по-точно след изтичането на 24-ия му час, извънредното положение трябваше да е паднало. Това би си помислил човек, ако вярва на политиците или на медийните заглавия. А второто е отражение и функция на първото. Или иначе казано – образ и подобие.
Образът и подобието тиражира безропотно на 13 май по нощите, че вече не сме в извънредно положение, а в извънредна епидемична обстановка. Т.е. приеха си хората едни промени в един закон и сега ги прилагат. Лично човекът, който преди време заподозрях за сламен, го съобщи. След несигурно мълчание, последвано от още по-несигурна реч.
Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев каза, че след задълбочен анализ на държавния санитарен инспектор, правителството видеоконферентно е решило, че вече не сме в извънредно положение, а в извънредна епидемична обстановка за месец време. Не се разпасвайте, очаквайте заповеди. На килограм. Заповедите могат да бъдат същите, както и досега. А могат и да не бъдат. Зависи от цял куп обстоятелства. Нищо, че нормативът, който произведе епидемичната обстановка, е даден на Конституционния съд от президента Румен Радев. Нищо, че не знаем доколко правомерно ще трябва да се подчиним на незнайно още какви Ананиеви заповеди. Ще трябва да се подчиним, защото правителството е казало така. А как се докарахме дотук?
На 12 май посред нощ, а и около седмица преди това, властимащите по особено мъчителен начин смениха извънредното положение с извънредна епидемична обстановка. Няма нужда да припомняме, че това стана с промени в Закона за здравето. Безпредметно е и да припомняме как, защото облъчването преди промените да влязат в пленарната зала, беше особено обилно. Все още мислещите си зададоха въпроса как така министърът на здравеопазването може да има правомощия, по-големи от тези на парламента и по-величествени от тези на настоящия премиер. Самият злополучен министър Кирил Ананиев цял уикенд се обяснява в медиите, че видите ли, въпреки правомощията, той никога не взимал решенията сам. Винаги в екип – ту с правителството, ту с Националния оперативен щаб (НОЩ). Винаги се бил консултирал човекът. Да са живи и здрави консултантите му, които го посъветваха да издава и отменя заповеди от типа на "ти защо си с маска, ти защо си без". И после да се стигне до дилемата фишуто лично предпазно средство ли е и може ли да разрешим фереджетата и бурките поради извънредното положение.
Цялата ситуация/обстановка (подберете синоним по ваш вкус, все същото е), породи объркване и поредица съдебни искове срещу Ананиев. Някои от тях бяха приети от ВАС като допустими. И какво друго генерират тези факти? Във всеки случай не обществено доверие. Някой някъде по върховете на държавата се усети, че не тъкмо министър Ананиев трябва да е лицето, което ще създава обстоятелства в държавата и в отделни региони (по свое усмотрение).
Впрочем, ето ви още един синоним от веригата – положение, ситуация, обстановка, обстоятелства. Така и не се разбра какви трябва да бъдат обстоятелствата, за да възникне обстановка. Затова пък се разбра, че обстановката ще я прави Министерския съвет. Не парламента. Народните избраници ще са заети да префасонират един куп закони. Защо ли? Защото извънредното положение продължава да работи и при последвалата хипотетична извънредна епидемична обстановка. Става дума за някои мерки, които би трябвало да са права или блага. Мярката "60 на 40" например, за която повечето представители на бизнеса казват, че не работи. Някои разсрочвания по плащания и кредити, неясно с каква полезност. И някои други неизброими блага, които обаче са с неясна полза за икономиката като цяло. Нещо щяло да се случи с ДДС-то. Засега в полза на жизненоопределящите браншове хотелиерство и ресторантьорство. Сигурно са много пострадали и много структуроопределящи за родното стопанство. Кои сме ние да разсъждаваме, щом лично Бойко Борисов даде дума на хората?! Скоро ще има ДДС чудеса и в други сектори. Току-виж храните и лекарствата също ги сполетяло нещо.
И как ще се отрази това на живота на българския гражданин, който доживя падането на извънредното положение? Ето как: Народът вече може да ходи по паркове и градинки. Народът може да ходи по улиците и по откритите пространства без маски, но без да се струпва тук и там за щяло и нещяло. Е, няма как, ще трябва да се носят маски на някои места със съмнителна вентилация, като например градски транспорт, магазини и други закрити публични площи. Едва ли разумен човек ще се обяви против предпазните средства в такива обстоятелства, но пък никой властимащ не отвори дума ще се проверява ли дали въобще може да се диша на такива места.
Народът може да ходи по кръчми, отдалечен от ближния си на безопасно разстояние. Как кръчмарите ще се оправят с рехавия оборот си е тяхна работа. Народът може да ходи и на работа, ако на работодателя му стиска да му направят проверка и да го питат някои неща. Като например защо служителите му са без маски, шлемове, дезинфектанти и фереджета. И защо в тия времена не им е наел по-голям офис, ами ги е нагъчкал в някаква дядова ръкавичка? За какво си стиска парите, а? Ако човекът няма скъп автомобил, който да продаде, както препоръча премиерът, закъсва. А никой не взема предвид междуфирмената задлъжнялост. На всеки му висят пари и не знае дали ще си ги получи.
Има още какво да се мисли и каже по въпроса за мерките, промените и промерките. Поетапно отварят някои културни и зоологически атракциони. Където българинът не е хукнал да ходи, защото все пак има ум в главата си. Засега само броят на заболелите от коронавирус скочи три пъти. Това ни казаха за добро утро на 13 май. Денят, в който извънредното положение попадна в ситуация.
Автор: Спасиана Кирилова
