Бабувай трудно: Борисов започна с щедри покани, Василев с бърз отказ

Не са никак малко и често са потресаващи, но едно от политическите клишета използва дума, която харесвам - "бабуване". "Бабуването" е когато различни фигури по фланга на политиката, които не блестят със смайващ интелект, нито пък създават излишни подозрения за устойчив морал, се появяват лъснати в телевизионно студио с ясна цел: да подготвят общественото мнение за нещо, за което общественото мнение не е готово. Преди близо година архи бабувача Росен Плевнелиев пръв заговори за "евроатлантическа коалиция" между ГЕРБ и "ПП-ДБ". Тогава изглеждаше нелепо, но предвид посланика на идеята, в нелепостта няма нищо случайно. В изминалия месец към тази идея обаче се присъединиха и други. А в последните дни пък вече направо отваряш произволен сайт, преглеждаш коментарната му секция и виждаш ясно послание - в коментарната секция днес се бабува за същата коалиция. Редакционна политика, това е - звъниш на бабите и те почват. Качествена публицистика. 

Още: 99% недовиждане - що е то? Парламент - Ново начало

Още: Тестът с дрона на летището свари отговорните фактори по бели гащи

Насред тази, направо да кажа, оглупяла среда, решаващо значение имаше изказването на Асен Василев. Той просто заяви, че ПП няма да подкрепи кабинет с участието на ГЕРБ. Това има две възможни интерпретаци. Първата е радикална, а и някак по-благородна: в нея се твърди, че въпросното "евроатлантическо правителство", в което участва ГЕРБ, е общо взето невъзможно. Логиката също е ясна: ако действително се стигне до подялба на управлението между двете партии, то целият маршрут на ПП като антагонист на ГЕРБ би се оказал абсолютна, бляскава измама. Подозрения в тази посока впрочем има и вече непрекъснато ще се налага някой да ги разсейва. В това отношение Василев беше бърз.

Втората хипотеза обаче е по-сложна. В нея това, че ПП няма да подкрепи кабинет на ГЕРБ, не значи със сигурност, че ПП няма да направи другото - да търси подкрепа от ГЕРБ за собствено правителство, когато първия мандат не се реализира. Нещата стават още по-заплетени от това, че по-малкият коалиционен партньор вече има биография, допускаща партньорство с Борисов - с други думи, голямото фиаско на "Реформаторския блок". На всичкото отгоре самият Борисов е твърде обигран в подобни работи - по определението на д-р Михайлов, говорим за "Майстор на задушаването на коалиционния партньор в прегръдка". Решаващото уточнение тук е, че всеки, който се е влязъл в подобен капан, заслужава последствията. A Борисов вече започна с поканите. Трудно е да се избегне впечатлението, че откакто Горанов попадна в списъка "Магнитски", шефът му стана внезапно сговорчив. 

Трети вариант - също вероятен. Той минава през разпадането на коалицията между ПП и ДБ. Нещо, което не може да се изключи по няколко причини. Първата е, че "вдясно" - (с всички уговорки, че това е празна терминология, каквато отдавна не съществува), тягата към подобни разпади е особено силна, превърнала се е в норма. Втората - всъщност сборуването на електоралната подкрепа на двете партии даде по-нисък резултат, отколкото ако се бяха явили поотделно; което, предвид, че залогът на подобно обединение бе да се изпревари Борисов и това не стана, се оказа недалновидно. Трето - разпадът би могъл да има за повод именно противоречия по отношение на ГЕРБ. 

Още: Да поискаме повече качество на по-добри цени - така не сме втора ръка

Още: Мария Бакалова и бакалските сметки на министъра

Посочваме тези варианти, за да не изпаднем в бабуване, разбира се. Ако то ви влече - знаете къде да го намерите.  

Автор: Райко Байчев