Уникална природа, древна история и готини хора – с тези думи трябва да започна разказа си за моя роден град - Враца. Извън сантимента, ако се решите да ползвате израза при запознанство с някоя мацка: „А, от Враца ли сте? Там дето гарга не каца!“, бъдете внимателни. Може да ви отговорят, че софиянци са я изяли или, че Враца е гнездо на орли и гарги не се задържат. Историята е съвсем друга, но за нея ще говорим друг път.
Първото място, на което ще ви заведат във Враца, е да видите "Вратцата" – скалният проход, през който преминава река Лева. На площ от близо 2 хектара се издигат страховити скали, а под тях се вие забързаната река.
Ако ви се харесва планината, то ще ви допадне и "Вратцата" – панорама от сиви скали, опасни сипеи, невероятно красиви гледки – истински пир за окото и душата на планинаря. През 1964 г. проходът е обявен за природна забележителност и става емблема на града. През Х в. е основана средновековната крепост Вратица, просъществувала до XIV век. В прохода се е издигало старинно укрепление и крепостни съоръжения, а стръмните планински склонове са били естествена врата, “порта” за пътя и средновековното селище по протежение на река Лева. Стената е била 200 метра дълга и един метър широка. Затова не без основание посочената от Прокопий Кесарийски крепост Валве (на латински означава “двукрила врата”) се локализира с укреплението при "Вратцата".
Древна легенда разказва, че по непристъпните скали е живял Радан войвода - владетел на древна Вратица. Когато през далечната 1396 г. дошли поробителите - османските турци, сринали и опустошили града, той храбро се сражавал със завоевателя и не дал обичната си дъщеря Велека да попадне в техни ръце. Отправите ли поглед към горните върхари от лявата страна на пролома, ще видите различни вкаменелости. Уникалните скали са сътворени през далечната история на земята. Ждрелото по средата се стеснява от две отвесни скали и заприличва на гигантска порта, от която към село Згориград се открива широк, неповторим пейзаж.
"Вратцата" притежава славата на привлекателен скален обект за алпинистите. От 150 до 500 метра височина са скалите за катерене. Нагоре се виждат сипеи и поредица от върхове, ръбове, кули и плочи. Погледната отдолу Централната стена на масива изглежда страховито. Тя е най-импозантният алпийски обект в България. На "Вратцата" са се събирали алпинисти от различни поколения. И до днес се провеждат алпиниади с наше и международно участие. Дивил се е на красотата на "Вратцата" и известният френски алпинист Рене Демезон, определил ждрелото като "Малките Доломити".
Близо до скалите има изграден алпийски дом - уютен и оживен център за любителите на смелия спорт. А малко по-надолу, функциониращ ресторант ще Ви накара да се почувствате желан гост. Там ще Ви поглезят с врачанско вино и вкусни гозби.
Девизът на Враца е „Град като Балкана – древен и млад“. Разположен в подножието на Врачанския Балкан, градът е отправна точка към множество пещери, водопади и интересни скални образувания. Най-известни сред тях са пещерата "Леденика", водопадът "Скакля" и разбира се, проходът "Вратцата". Като естествено природно укрепление при скалите възниква и селището Вратица. Началото на този град може да се търси единствено тук, при пролома "Вратцата".
Археолозите откриват присъствие на хора по тези места още през второто хилядолетие преди новата ера. Намерени са медни и бронзови оръдия на труда, оръжия и накити. С тези сечива тракийското племе трибали се е прехранвало и защитавало от нашествията на илирийските и скитски племена. Когато тук дошли римляните, те първи открили в планината път към медните мини. И свързали съдбата си с това богатство и с отвесните скали на пролома при река Лева, където изникнало римско рударско селище с монетарница за бронзови монети. За да защитят този богат край от нашественици, римляните вдигнали здрава крепост при "Вратцата" над река Лева. Началото на римската експанзия по тези земи започва през 28 г. пр. Хр. Враца е част от Римската Империя за период от близо 400 години.
През периода на Средновековието градът носи името Вратица, което означава "врата". И новите заселници – славяните и прабългарите - също отправили поглед нагоре към скалите на пролома. Славянско селище на река Лева започнало да играе важна роля още през Първата българска държава. Два пъти тази българска твърдина е разбивала византийски войски и спасявала честта на България. Тя е дала своята дан и за раждането и укрепването на Втората българска държава. Като благодарност за това, цар Асен I построил през XIII век вътре в крепостта царски манастир. Едно цяло столетие Вратица е била несломима твърдина на Асеневци и после още един век - гранитна опора на Шишмановци. Множество разкопки на археолозите и намерените артефакти доказват наличието на богата материална култура.
В годините на турското владичество Враца е гарнизонно и попътно селище, многократно опустошавано и отново изграждано. През 1596 г. е пострадало при влашкия владетел Михай Витяз, а по-късно (в началото на XIX век), по времето на Осман Пазвантоглу градът става арена на сражение между видинския феодал и султанските войски. През този период са изградени и двете запазили се до днешни дни жилищно-отбранителни кули - „Куртпашовата кула“ и „Кулата на Мешчиите“.
В края на XVIII и началото на XIX век Враца става занаятчийски център с усилена търговия и развито абаджийство, кожарство и златарство. Продукцията на местните майстори била в магазините на Лион,Виена, Букурещ и Цариград. Естествено е, че процъфтявал и духовният живот в града - строели се храмове, училища и красиви къщи. Тук е живял и работил Софроний Врачански. Днес неговото име носи Етнографският комплекс „Св. Софроний Врачански“. Враца е център на трети революционен окръг по време на Априлското въстание с главен апостол Стоян Заимов. И тук е големият срам за нас, врачаните, защото въстание в този окръг не избухва поради големия брой османски войски, съсредоточени в региона, в очакване на война със Сърбия, както и заради малодушието на местните комитетски дейци.
Знакова фигура в историята на Враца винаги ще бъде Христо Ботев. В нощта срещу 17 май, от румънския крайдунавски град Гюргево към България потегля чета от български емигранти, предвождана от поета революционер Христо Ботев. С австрийския пътнически кораб „Радецки” четниците стигат до Козлодуйския бряг и оттам поемат към Врачанския Балкан. При тежки битки с многобройния башибозук и редовната османска войска четата е разгромена. Там намира смъртта си и Христо Ботев. И тук легендите са много - че е убит от своите, че са го предали овчари от близките махали… Но историческата реалност за смъртта на гения на България никога няма да стане докрай изяснена. За да отмие срама от челото местната общественост прави от гранит и бронз паметник в центъра на Враца и на всеки 2 юни гражданството и походниците от цялата страна свеждат глава на Околчица под огромния кръст, поставен в близост до лобното място на войводата.
Градът е освободен от турска власт на 9 ноември 1877 г. Враца е първият свободен град в Северозападна България. В чест на освобождението е издигнат паметник на Вестителя.
Врачани могат да Ви се похвалят и с Мито Орозов. През 1833 г. той създава предприятие за производство на превозни средства на базата на традиционното за града коларо-железарство – двуколки, кабриолети, файтони, коли за търговски цели и шейни. На първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. Мито Орозов получава златен медал за своята дейност. Скоро продукцията му намира широко разпространение не само в България, но и на Балканския полуостров. От моделите на самоукия майстор се заинтересувал и Хенри Форд, който го определя като „личност с европейски мащаб, ум и знания“.
Регионът около Враца се слави и като винопроизводителен център. След създаването на Княжество България в района са налице условия за интензивно развитие на лозарството. Врачанските вина получават признание и в чужбина. На международен конкурс за вина и ликьори през 1896 г. в Брюксел врачанинът Стефан Кръскьов получава специалната награда и диплома.
За да не ви се стори много сух този разказ или прекалено изпълнен с история, ето и едно традиционно ястие, което всяка врачанска майка с гордост предава на щерка си. Това са гнетените чушки с боб. Това е ястие, което се приготвя на Бъдни вечер, но врачани не могат да чакат до тогава и то става традиция за Северозапада.
Ето и рецептата.
Около десетина сухи чушки се накисват в хладка вода. През това време свареният бял боб се овкусява с чубрица, пипер, магданоз и сол. Като изстине, с него се пълнят чушките и тавата се слага във фурната да се пече за около 30-40 минути. Докато из къщата Ви се носи ароматът на сухите чушки с боб, може да си направите и една домашна лютика: 8 чушки, 1 син домат, 2 червени домата, 3 скилидки чесън, 4 стръка магданоз, олио и сол. Чушките и патладжанът се изпичат и се слагат в тенджера с капак, за да се задушат. Доматите се слагат в тенджерка с вряща вода за 1-2 минути. След това, зеленчуците се обелват, нарязват на дребно и с помощта на чукало се счукват заедно с чесъна и магданоза. Накрая лютиката се овкусява с олио и сол на вкус. А това трябва да се полее с вино „Врачанска теменуга“. Все още може да се намери някоя и друга бутилка вино от тези сортове за ценители.
Ако не ви се занимава с готвене – навсякъде в града може да си хапнете по една принцеса. Не се усмихвайте – принцесата е една филия, намазана с кайма и настърган кашкавал, запечена на скара. Името си тази закуска е взела от намерената от археолозите Тракийска принцеса при разкопките и строежа на Двореца на културата през 60-те години.
Не остана много време да Ви разкажа и за хората от врачанско. Тежкият недоимък в последните десетилетия, ги направи строги и не много приказливи. Успяват да държат главите си изправени и в трудни ситуации пускат в ход врачанския хумор, пълен с ирония и сарказъм. Ето няколко израза, които са доказателство за това, че във Враца гарга не каца, а рошавите изрази ще ви накарат да се посмеете от сърце.
Не задавайте въпроси като: „Къде да седна? Какво да ям? Това къде да го сложа” и т.н. Ще получите бърз и поучителен отговор, а и нецензурен, както се сещате.
„Майка ми е мъжка“ – надпис до шофьора в северозападен автобус, отговор на всички, които имат да казват нещо за майката на шофьора.
"ала – хала, змей" - пиеш като борованска ала
"клепаре, клаповци" – чехли за ходене в черния двор, обикновено в клепаре се превръщат старите обувки
"кво мъ дзепаш бе" – какво ме гледаш - заплаха, отправена обикновено към непознат или чужденец, звучи предизвикателно и грубо, целта е да бъде прогонен или да създаде условия за побой
"еее, клепарестия" – хей, ушатия (спомнете синяки от етюдите на Краси Радков)
"жми градо и циганете рупат джанки" -интепретация на Дебеляновото „Спи градът в безшумните тъми“
"немааа та забава" – няма да те забавя, иронично, с противоположното значение, означава, че говорещият няма намерение да изпълнява това, за което е помолен
"да пъкна" – да се покажа ("пъкни ма ооу, яла а ти кажа нешту" - покажи се да ти кажа нещо.)
"кво са влачиш като свинско чирво?" – подкана да се върви по-бързо
"оти са шашавиш, па ти ма/бе" – защо се правиш на луд, защо се майтапиш, не се прави, че не разбираш
"виден охлюв" – известен персонаж
"улете като манарче у гнила тиква" – влезе лесно, без да среща прегради
Това беше разходката из Враца. Има още много невероятни места и още по-интересни хора, но си запазвам правото да Ви срещна с тях в някои от следващите материали.
