"Ако имаше чума, залавях ли сватба?!" Така с неприкрит присмех Йовковият герой хаджи Драгана, първенецът в селото, отговаря на мистичните страхове на местните. Хаджията е решен да омъжи дъщеря си Тиха и разубеждава на бърза ръка старците, че хората не от чума, а от страх умират. Ала злокобният плащ на болестта покрива героите до края на историята, въпреки тържеството на любовта.
Уважаеми читатели, "През чумавото" на Йордан Йовков звучи в тази минута по-актуално от всякога. Въпреки ужасяващата водна криза и тежкия живот, който перничани водят от месеци, отново се правят опити проблемът да бъде сведен до скромните обеми на язовир "Студена". Този път през ежегодния Фестивал на маскарадните игри "Сурва", който е емблема на региона. Празникът няма да се състои и това е както прагматично, така и морално решение.
Прагматично е, защото без елементарния достъп до течаща и чиста питейна вода, няма как да се обезпечи хигиената на толкова голямо струпване на хора на едно място. Който е ходил и като участник, и като зрител на този иначе прекрасен маскарад, знае за какво става дума. Решението тази година да няма "Сурва" е и морално. Как въобще ни побира умът да се отдаваме на веселие в един бедстващ град, докато толкова много хора ежедневно се чудят откъде да осигурят вода за себе си и семействата си? Всъщност това не е въпрос, на който очаквам отговор.
Уважаеми читатели, в никакъв случай не съм на страната на отговорните за проблема институции. Те трябваше да предотвратят тази криза още в нейния зародиш. Но къде отива нашата чисто човешка солидарност с местните - дори когато настояваме фестивал, който определя духа на региона, да се мести, да речем, в столицата? Що за избор правим: да подсигурим веселието си, вместо да купим минерална вода за една седмица на някоя възрастна старица в града например? Каква ще е тази "Сурва" по време на чума, ако разрешите, разбира се, аналогията с Йовков?
"Перничани не са виновни заради наложения воден режим, а кукерските групи от цяла България и гостите от чужбина пък съвсем нямат никакъв досег с водния проблем на града". Това е откъс от отворено писмо (вижте повече от него тук) до институциите на граждани, които искат фестивалът да се случи въпреки проблема. Ще си позволя само да кажа, че дори "Сурва" да отиде в София или на Луната, няма да е честно към местните някой да разполага по свое усмотрение с празника им. А на тях не им е до звънци, кукери и плашилки точно сега. Повярвайте!
И ако Йовков не ни е достатъчна камбана, отгърнете началото на "Декамерон". Там е направен блестящ разрез на обществото във Флоренция, обхванато от чумата. Бокачовите герои бягат от ужаса в прескъпите си вили, за да се отърсят от него с весели историйки. И ние ли ще ползваме "Сурва" за отдих от кризата, като я оставим междувременно да вилнее?
Автор: Румен Скрински
