Въпросът, поставен в заглавието, изобщо не е случаен. Вече си го задавам многократно, откакто прокуратурата реши да се задейства срещу кмета на Септември Марин Рачев. Защото безспорно този случай отразява колко сме пропаднали като общество.
Сам по себе си случаят не е нещо нечувано в България, даже мнозина биха го нарекли "ежедневие". На Рачев му беше повдигнато обвинение за безстопанственост – заради общо 7 договора за обществени поръчки, сключени от март 2016 г. до март 2017 г., за ремонти на улици в гр. Септември и в село Семчиново. Той се сдоби и с обвинение за неизгодна сделка за имот, който кметът ползвал, преди да стане кмет и която е със 100 000 лева по-скъпа, отколкото би трябвало да е според прокуратурата. Така се оказва, че според държавното обвинение Рачев може да бъде съден за щети от общо 200 000 лева, но върви разследване заради роднински фирми на кмета, взели обществени поръчки за над 13 млн. лева.
Срещу Рачев имаше протести на тема "обществени поръчки" от няколко месеца насам. През това време нито веднъж нямаше контрапротест. И сега, когато гривничките щракнаха около ръцете му, се вдигнаха стотици хора и яростно взеха да го бранят. Дойдоха чак до София и вчера (5 февруари) висяха почти цял ден пред Специализирания наказателен съд, който реши да остави кмета на Септември в ареста и да го свали временно от поста му, докато тече разследването.
Който е гледал поне малко телевизия тези дни и който има капка останал мозък в главата, сигурно се е изумил какви аргументи в защита на Рачев бяха изказани от защитниците му. Ама какво толкоз, че ползвал роднини за ремонт, то с роднини по-лесно се работи?! Ремонт имало без съответните документи – голямо чудо, нали било свършена работата?! Въобще, за говорещите с озверели лица пред камера хора кметът не е виновен, че е нарушил закона.
И при това положение няма как да не си зададеш въпросът – защо? Дали тези хора не са умрели от страх? Страх, че ако Рачев се измъкне сух от правосъдието ни, което изобщо няма да е изненада, ще си разчисти сметките с всеки, който сега не крещи в негова подкрепа? Или просто масата българи толкова се е отдалечила от закона, толкова не ѝ пука за него, че не го припознава като коректив.
В своята статия за сайта Reduta, Любослава Русева сравнява точно този случай с времето на кърджалиите. Тогава, по турско робство, когато местните османски велможи почват да се чувстват като султани в собствените си граници – защото навсякъде се безчинства, а централната власт не може да се справи с толкова много размирици. Сега, в България, едва ли има община, в която ако се разтърсиш както трябва, няма да излязат наяве далавери с обществени поръчки, заслужаващи затвор. Но ако Цацаратурата тръгне истински да раздава справедливост в тази посока, колко гласове ще събере ГЕРБ по места на следващите избори? Затова и такива като Рачев не са чак толкова често гореща тема в новините – там отиват само тези, които си помислят, че са по-високо, отколкото всъщност са. По-високо от Слънцето, което грее над България за трети пореден път.
При това положение страхът на хората, които буквално са икономически роби, защото не всеки може да избяга в чужбина, е напълно логичен. Те виждат, че не могат да разчитат на правосъдие. Та МВР се мотае цели 4 дни да прибере младеж, който цъфна на видео как изнася чужд телевизор и в два сутрешни телевизионни блока си признава, че "веднъж откраднал", а ние чакаме нещо да се случи на кметове и държавници ли? Страх, страх, страх! От този народ чакаме да се бори за правова държава и върховенство на закона. Ще има да почакаме – много при това. Само дано не е плюс безкрайност, че така изглежда в момента.
Автор: Ивайло Ачев
