Природата не отмъщава, а се защитава. Ядосана е. И тъжна. Цялата й любов към човечеството започна да се изпарява като малко езеро в пустинно сухо лято. Сърцето и душата я болят. Природата е силна. Тя е майка на милиони същества. Едни от децата й обаче се оказаха неблагодарни към нейната всеотдайност и доброта. Без значение дали действията на Грета Тунберг са PR, или тя е искрена, факт е, че "големите" на днешното време не мислят за децата и внуците си, и за техните деца и внуци.
Живее се днес, на момента. Ползват се наготово всички блага и продоволствия, без да си даваме сметка колко ще ни струва всичко това. Замисляйки се за случващото се, не е трудно да си отговорим на въпроси от рода защо зачестиха земетресенията, наводненията, пожарите. Природата иска да ни каже да спрем. Иска да ни помоли. Но като не става с добро тя започва да се защитава така, както би го направил всеки един от нас, когато е в опасност.
Нека се замислим защо се случват всички тези проливни дъждове, свлачища и наводнения в България и по света? Защото ние хората, сечем поголовно белите дробове на планетата, които всъщност поглъщат цялата вода, изсипала се от небето. Защото върху всяко по-апетитно кътче, независимо дали е гора, море, или просто зеленина, се налива бетон.
Нека се замислим защо се случват и всички тези земетресения? Защото ресурсите на земното кълбо са на изчерпване, а на тяхно място остават огромни празнини. Празнини, каквито остават, когато някой ти отнеме нещо скъпо, мило и ценно. Тогава човешката душа се разтърсва от болка. Същото се случва и с природата. Тя се опитва да запълни тези празнини, причинени от човека. Природата се защитава.
Нека се замислим и защо се случват всички тези ураганни ветрове? Защото замърсеният въздух я задушава. Изтръгвайки и разрушавайки пътища и сгради, тя ни показва, че е време да спрем. Нека се замислим защо се случват и всички тези засушавания, високи температури и пожари? Защото пак липсват дърветата, които да правят сянка от жаркото слънце. Защото човешката небрежност преминава границите на нормалното. Защото никой не мисли, че и след нас трябва да има живот. А завещанието, което ще оставим на поколенията, е само прах и мизерия.
И сечем поголовно и горим ли горим, изпращайки милиарди вредни прахови частици в атмосферата. Изхвърляме разградими и неразградими отпадъци където ни попадне. И те потъват в земята, която е била така гостоприемна да ни приюти. Замислете се, ако всеки човек поглъща такова количество боклук, каквото - земята, колко време щеше да оцелее? Замислете се свършиха ли се всички възможни празни терени, че заливате живота с бетон? Замислете се какво ще оставите след нас - пустош, голи земи, мръсен въздух, океан от отпадъци. Замислете се ще могат ли да дишат внуците ни, или като зомбита ще ходят на училище с маски на лицето... ако още има училище тогава. Замислете се ще имат ли шанса да видят живи животински видове. Замислете се... защо го правите?
Искате да им осигурите едно добро бъдеще с богати възможности, заобиколени от много пари. Но настъпвайки този ден, не е ясно ще има ли къде да отидат, за да ги похарчат?!
