Изборните резултати напълно опровергаха социологическите проучвания. Почти няма агенция, която да е дала прогноза, близка до цифрите от вота. За някои от резултатите дори кварталните залагания бяха с по-голяма точност.
Това не е за първи път, в годините се случвало редовно, но по някакви неясни причини изборните резултати винаги ни изненадват като първия сняг. Никога не сме подготвени за тях. Причините могат да бъдат много, но най-важната е, че очакванията се формират на базата на сондажите. А сондажите изобщо не показваха това, което се получи в крайна сметка.
Избирателите опровергаха всички проучвания и дадоха ясен знак, че управлявалите досега нямат повече шансове да го правят. Така ГЕРБ най-сетне се оказа зад борда - нещо, което никоя социологическа агенция не предрече. Защо?
Има два варианта за отговор на този въпрос - или са некадърни в професията си, или ги е било страх. Първият вариант е много вероятен, защото се случва не за първи път. Но вторият е още по-вероятен, защото всички знаем как работи машината на Борисов - всява страх, държи изкъсо, контролира финансово и всячески.
И в двата случая обаче социолозите просто трябва да си изядат дипломите, защото не е нормално великите им "сондажи" да създават нагласи, които вотът обръща на 180 градуса.
Дали методиката им е остаряла? Или просто не спазват утвърдени професионални стандарти? Няма логично обяснение за социологическия провал. Според третата хипотеза причината е в парите, течащи към социолозите, но ако е наистина така, спукана ни е работата - никога няма да имаме сондажи, на които да вярваме.
Защото ако има истински провал на тези избори, той е за социолозите и всевъзможните анализатори, които така и не пожелаха да си отворят очите и да видят реалността. А тя е, че хората искат промяна. Не искат раздаване на пари от джипката, не искат премиер с кюлчета в нощното шкафче, не искат нагли крадци да прибират обществен ресурс. И понеже българинът не е особено революционно настроен, реши по демократичен път да изхвърли корумпетата от властта.
Някои биха казали, че е наивно от страна на избирателя да се хваща за всеки новопоявил се и да вижда в него месия, който с магическа пръчица ще оправи всичко. Да, може и така да е донякъде. Но в случая едва ли някой си прави илюзията, че двама млади мъже съвсем сами ще изринат 20-годишната кочина. Не е възможно. Само ако имат широка подкрепа - и политическа, и обществена, и институционална, това може да се случи.
Часът на истината показа и друго - българите са отвратени, изморени и трудно гласуващи. Все по-трудно. Тази ниска избирателна активност е вторият по размер провал в тези избори и той засяга обществото ни повече, отколкото предполагаме. Нежеланието да се гласува се обяснява с това, че имаме за трети път избори в рамките на една година. Но това е само една от причините. По-сериозната е голямото объркване, в което е попаднал българският народ - краде се, а няма наказани, простотията се е превърнала в норма, младите хич не искат да се връщат от чужбина и т.н. Вече дори носталгията по соца не помага, защото спомените от бай Тошово време са твърде подобни на спомените за Борисовото управление.
След тези избори можем обаче и да се поздравим. Ако някой е истински победител, то това е перспективата, известна като Бай Ставри. Ако новото управление вкара в затвора виновните за нечуваните грабежи, може би най-сетне Промяната ще настъпи.
Автор: Евелина Гечева
