Калинката е едно от най-позитивните живи същества на Земята. Открай време се смята, че носи късмет и сполука. Да убиеш калинка е грях и носи беди, а да те полази е на голям късмет. В България обаче както знаем всичко е наопаки и често поклащаме глава в знак на съгласие, а утвърдителното кимане по света - при нас значи твърдо "не".
В духа на тази символика в България наричаме "калинка" лице, което внезапно е спуснато „отвисоко“, до много висок пост в управлението, без да има необходимите за него квалификация и опит. Има си обаче предистория - Калина Илиева, изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" в периода 2009 - 2010 година - в Уикипедия дори заслужи място като кръстник на породата "калинка". И наистина с подобни актьори е пълна родната администрация от висините до най-ниското ниво. "Имаме човек и тука, имаме човек и там", както се пее в една култова рап песен.
Вчера прочетох една интересна статия с любопитните факти за калинките. Онези истинските, които носят късмет. В политически обремененото ми съзнание веднага възникна съпоставка с родните административни "калинки" и реших да напиша този коментар с интересните факти за тях.
В света има около 5 000 различни вида калинки. Те се различават главно по своите цветове и точки – има 2-точкова, 10-точкова, 14-точкова и даже 24-точкова. Сега заменете точката с пачкова и добавете няколко нули и ще различите нашата разновидност.
Представителите на почти всички видове се считат за хищници. В основата на хранителния им режим са акарите и листните въшки. Но не пренебрегват и ларвите на други насекоми, яйца от пеперуди и малки гъсеници. Тук можем да заменим акарите и останалите в хранителната верига с представителите на малкия и остатъците от средния бизнес в страната.
Когато калинката се чувства застрашена, отделя мазна, лоша на вкус течност от краката си, която й помага да не бъде изядена от своите врагове. А някои видове калинки могат да се преструват на умрели. Нашите калинки също отделят мазна слуз, но от устите си и държат, че са незаменими кадри и няма по-образовани от тях в родните географски ширини.
Калинките снасят яйца. Това те правят от долната страна на листата на растенията, където обикновено се събират листните въшки, за да могат малките калинки (или по-точно ларвите, от които ще пораснат калинки) да се хранят. Отрочетата на нашите "калинки" също се прикрепват здраво за държавната администрация и се хранят от нея. Друг е въпросът дали това е процес на симбиоза, или повече мяза на паразитизъм.
И така от службите до държавната банка стигат дружбите. С никакви избори и политическа конфигурация няма да тръгне нагоре страната на калинките, ако остане валиден принципът, че търсим "работа за човека", а не "човек за работата". И за да не кажете, че само правя хитроумни сравнения, но не предлагам нищо, ще го кажа в прав текст.
Условие за започване на дейност в държавната администрация да бъде - предишна работа в частния сектор. И най-добре да е с проявена лична инициатива в него. Защото ситият на гладния не вярва. Администрацията не произвежда нищо и представлява своеобразна хранилка.
Вече виждам и следващите млади и гладни "надежди", наредени в политическия строй. Някои от тях с прекрасно звучащи дипломи, чак от Сорбоната и "готови" за високите етажи на властта. Вече дори не минават по "Приказката за стълбата", а директно са спуснати с парашут. А нас кучета ни яли, или калинки - много хищни...
Автор: Тодор Беленски
