1 ноември. Още един незаслужен от нас празник. Още една дата, която напомня на кушия. Яхаме уморените добичета, наречени наши предци, дори не уморените, а умрелите ни предци яхаме и който най-силно извика „У-у-бряя-я-я-я…” се смята за будител.
През останалите дни от годината сме хленчили за спонсори, за подаяния, за Държавата, която точно на нас се оказва, че била мащеха (ако слушаме излиянията на нашата интелигенция излиза, че сме единствените, които са родени не от майка, а от мащеха сме родени), крещим и просим по ъглите милостиня за дребните ни трудове.
Вместо да събудим първо себе си, прочитайки не собствената си книжка, посещавайки единствено не собствената си изложба, гледайки единствено не собствения си спектакъл от сцената, защото играем в него. За да отидем на този празник не е ли време да се попитаме поне един път: "Кого събудих тази година"… Ще се окаже, че сме събудили само завистта на комшията, злобата на колегата, портмонето на богатия… А, и кръчмаря сме събудили, защото нали точно днес ни е празникът… И е длъжен да ни налее на вересия, защото ние сме избраници на народа.
Друг е въпросът дали този народ ни е избрал.
Защото изборът на народа е малко по-особен. Изборът е, когато между хляба и нашата книга, избере книгата, между селфито и картината избере картината, между чалгата и цигулката избере цигулката, между китайския компютър и българския „Правец” избере… Да, това значи, че ние сме събудили нещо в този народ.
Когато ни се извинят на забележката за хвърлената цигара, за неправилното изпреварване… Когато научим – най-вече, когато научим нашите деца да си свалят шапката в книжарницата, което значи, че сме успели да ги вкараме вътре, но не да ги вкараме като овца в кошара, а когато сме превърнали влизането в книжарница в празник. Когато влизането в книжарница за нашите деца е ежедневен празник. Когато не ги будим за училище, а ние се събудим от затворената от тях външна врата, отивайки на училище. Да, тогава ще сме заслужили този празник. На всички тези, които са направили това – честит ден на будителя…
Автор: Христо Стоянов. Заглавието е на Actualno.com.
