Тази сутрин двама представители на властта - Антон Тодоров от ГЕРБ и Валери Симеонов от "Обединени патриоти", си позволиха да отправят към водещия на сутрешния блок на "Нова телевизия" Виктор Николаев изключително отблъскващи намеци за професионалното му бъдеще, правейки аналогия със случилото се с доскорошната му колежка Ани Цолова.
"Защо използвате такава силна дума като "шайка". Ще ви изяде хляба. Тя и колежката ви беше тръгнала в една посока и вече виждам, че липсва столчето й", заяви Тодоров. "Вижте, колежката ви беше тук, а ето, останахте си сам", допълни в следващия разговор Симеонов.
Напускането на Ани Цолова скандализира цялата журналистическа общност. За всички остана усещане за бутафория с "новия й проект" е параван, зад което се крият много сериозни проблеми. У всички остава усещането, че със задкулисни договорки на най-високо ниво се упражнява натиск върху журналисти, позволяващи си да задават неудобни въпроси, пред очите на цяла България, без свян и без нужда от обяснения.
Българските политици отдавна се държат арогантно, нагло и самодоволно в ефир. Властта няма уважение към медиите, защото ги възприема като беззъбо куче, което е сложено да пази двора проформа, но на което винаги можеш да му дръпнеш каишката или да го изриташ, за да си спомни кой е истинският господар, ако започне да си позволява прекалено много.
Политическата класа не се притесняма да заплашва и да прави недвусмислени намеци, защото може да си го позволи. Стара мисъл е, че независими са само онези, от които нищо не зависи. В медиите това важи с пълна сила. Хора, облечени във власт, влизат в студиата като в бащиния, защото живеят със самочувствието, че от партийните централи зависи комфортът им по време на интервюта и той винаги е гарантиран. В редките случаи, когато някой журналист се "обърка" и зададе по-неудобен въпрос, си понася последствията.
И това унизително положение на медиите в България ще продължава, докато обикновените хора, които стават свидетели на всички тези безумия от екрана на телевизора си, мълчат и нямат против. Нямат против да гледат безсмислени интервюта без реално важни въпроси. Нямат против да се палят коли на журналисти, да ги пребиват и да ги отстраняват от днес за утре. И нямат против всеки, докопал се до малко власт, да се държи арогантно и снизходително с хората, от които зависи търсенето на истината.
Самите медии също трябва да са наясно - днес ще са колегите, утре обаче ще сте вие. Защото колелото се върти и не се знае кой политико-икономически кръг ще дойде на власт. Отказът от открита защита на принципи тогава, когато някой не е от "нашите", но на всички е ясно, че е атакуван безпринципно от "силните на деня", е по-страшен дори от цензурата!
И докато "нямаме против", тази истина, която е единственият ни път напред, никога няма да излезе наяве.
Автор: Десислава Любомирова
