Когато идват почивни дни и особено ако не са само традиционните събота и неделя, последното нещо, което човек иска да чуе или на което да обръща внимание, са политическите бръщолевения – особено на оставените дежурни за почивката кариеристи, които трябва да си заработват хляба и да мечтаят един ден да са на върха в партията. За съжаление, обаче, политиката е толкова мръсно нещо, че успява да ни засегне дори тогава, когато я игнорираме. Всъщност, особено тогава.
Каква беше дежурната политическа помия, която се появи на хоризонта в почивните дни? Разбира се, позицията на България относно стартираната от Европейския парламент процедура срещу Унгария. Процедурата е заради сериозен риск от нарушение на ценностите на ЕС. А ценностите, за които става въпрос, са система, гарантираща честни избори, правосъдна система, гарантираща санкции за всички, независимо от общественото им положение и наказание за всеки, позволил си да краде от публични пари. Но, типично по политико-нашенски, двете най-големи партии в България се скараха не кой е "за" и "против", ами кой е повече "против" един явно авторитарен режим да бъде обуздан и да краде народа, който управлява. Сториха го, след като водачът на държавата, негово премиерско съвършенство Бойко Борисов успя да създаде поредния бойковизъм – подкрепяме Унгария, но след две години! Сега само решихме, че след две години ще го подкрепим Орбан!
За да бъде донякъде отвлечено вниманието, щатните лайкучки на ГЕРБ като Тома Биков взеха да повтарят премиерските тези, ако някой нещо не е чул – в Европарламента всички от ГЕРБ гласували против процедурата, а от БСП не били всички така, макар да говорели как никой друг извън тях на света или поне в България не обича повече Орбан.
Доживяхме и това – основните партии в България да се карат кой повече подкрепя и обича нарушения на принципите и ценностите на Съюза, в който влязохме с идеята да живеем по-добре. Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ) водят на (бившите) комунисти – те са против това да има наказание за Орбан заради нарушения във функционирането на изборната и конституционната система (я, ма то и в България купуваме гласове), против независима съдебна система (я, този Механизъм за сътрудничество и проверка за какво беше), против борбата с корупцията и конфликт на интереси (на Орбан зет му е спечелил само една от три обществени поръчки, на Бойко приятелчетата са далеч по-напред – три от три). Защото това са първите и основни забележки към Унгария – не, че не е приела бежанци и мигранти, както тръбят усилено политическите лайкучки у нас. Отношението към мигрантите е само още едно изражение на отношението към живота от страна на Орбан. Но това са точки, по които България е по-пробита от Унгария.
Години напред България се бореше да влезе в Европейския съюз, за да постигне състоянието на развитие на нормална европейска държава. В това състояние влиза и параграфът "наказание за виновните". Искахме да влезем в ЕС, за да има справедливост, за да не може едни постоянно да издевателстват над други. Но 11 години вече в България виновни няма (не че преди това имаше) – за най-големите престъпления. Всички ги знаем кои са – на първо място съсипването на цял един народ чрез поголовна корупция. И когато ЕС най-после се задейства, вместо да дава "насоки" и да чака някой оглушал да чуе и да си развали рахата, заради далеч по-малки от нашите примери за корупция – независимо дали поради стечение на обстоятелства или заради ценности, бандюгите у нас примряха – не се знае дали накрая Европа няма да ни стовари една дълго, с години бавена тояга, която трябваше да стовари много по-рано.
Нали това искахме с влизането в ЕС – ред и развитие? Или беше просто заради парите за "наш'те" – тези, от еврофондовете? Отговорете, Граждани за европейско развитие на България!
Автор: Ивайло Ачев
